— При пристигането ни имаше инцидент — обясни тя. — От тавана падна един тежък кабел и замалко не се стовари върху съпруга ми.
Фел извърна поглед към Люк и го огледа преценяващо.
— Не успя да ме удари — увери го Люк. — Но както каза Мара, размина ми се на косъм.
— Исках да проверя дали кабелът е бил нарочно срязан — продължи Мара. — Но той беше прикрепен обратно на мястото си и затова се наложи да си поиграя на катерица.
— И какво открихте?
— Няма следи да е бил отрязан, но също така няма как сам да се е скъсал. В тавана имаше дупка, сякаш е бил държан в примка.
— Аха — измърмори замислено Фел. — Искате да кажете, че някой го е държал в примка, за да го пусне в подходящия момент. А сигурна ли сте, че не са сменили целия кабел?
Мара поклати глава:
— Белязах го с лазерния меч. Съвсем леко го драснах по обшивката, но не греша: същият кабел си е.
— Значи подозирате, че е било преднамерено нападение, маскирано като нещастен случай? Също като…
Фел млъкна.
— Като какво? — настоя Мара.
Фел се изчерви:
— Съжалявам. Не биваше да ви казвам. Адмирал Парк ни изпрати, защото подозираше, че ще сте в опасност при това пътуване — усмихна се смутено. — Ние сме тук като ваша охрана.
Мара сепнато се извърна към Люк и видя на лицето му отразена собствената й изненада. Но за разлика от нейната неговата бе примесена с искрица веселие. Той очевидно се забавляваше.
— Много мило от страна на адмирал Парк — обяви раздразнено Мара. — Предлагам веднага да се върнете и да му предадете нашите благодарности.
— Но, джедай Скайуокър….
— Хич не ми минават тия с „джедай Скайуокър“! — сряза го тя. — Не ни трябва отряд щурмоваци да ни следва по петите. И без това Драск ни гледа намръщено. Така че се качвайте на черупката си и изчезвайте.
Фел изглеждаше обиден.
— Страхувам се, че не е толкова лесно. Ние сме тук да ви защитаваме…
— А ние нямаме нужда от защитата ви.
— Да, напълно съм съгласен. Самата идея ние да защитаваме един джедай… Но все пак аз изпълнявам заповедите на Империята, не вашите.
— Освен това Формби вече им е разрешил да участват в мисията — изтъкна Люк.
— И какво от това? Люк сви рамене:
— С теб се питахме дали Формби не използва тази мисия като претекст за установяването на пълни дипломатически отношения с Новата република. А може да се опитва да стори същото и с Империята на ръката.
— А какво те кара да мислиш, че Парк иска дипломатически отношения с чисите?
— Искаме — обади се Фел. — И то много.
Мара го изгледа намръщено. „От другата страна дебнат стотици гибелни заплахи, които биха смразили кръвта в жилите ви, ако знаехте за тях“.
— Добре — процеди през зъби тя. — Корабът не е мой. Щом искате да сте тук, стойте. Само не ми се пречкайте на пътя.
— Разбрано — кимна Фел. — Искате ли да се опитам да разследвам кой би искал да навреди на майстор джедай Скайуокър?
— В никакъв случай! Сами ще се оправим. Вие изобщо не се намесвайте.
Имперският офицер се усмихна.
— Както кажете — той се изправи. — Извинете ме, трябва да се върна и да се приготвя за вечерята.
— Ще се видим там — каза Люк.
— Радвам се, че си поговорихме — Фел излезе и затвори вратата.
— Чудесно! — изръмжа Мара. — Само това ни трябваше — лична охрана.
— Не е толкова зле — опита се да я успокои Люк. — Все едно са ни последвали ногрите.
— Разбира се, че е по-зле. Ногрите поне знаят как да минават незабелязано. Да си виждал щурмовак, който да не изпъква в обстановката като ууки на официална вечеря?
— Е, те са тук и най-добре ще е да свикнем с тях. Какво откри за кабела?
— Бил е откачен нарочно — прие с неохота смяната на темата Мара. Не бе приключила с Фел, но бе достатъчно практична да си даде сметка, че сега трябва да разрешат по-важния въпрос. — В тавана имаше дупка, откъдето е минавала примката за кабела.
— Значи капанът е бил задействан дистанционно?
— Разбира се. Което означава, че самият Драск може да е натиснал копчето.
— Или Фийса — изтъкна Люк. — Тя бе в най-добра позиция да прецени момента.
— Но тя е помощник на Формби. А Формби иска да сме тук.
— Дали наистина е така? Или просто изпълнява заповеди, с които той лично не е съвсем съгласен?
— Прав си — призна Мара и извика в паметта си срещата с аристокра. — Макар че не съм сигурна. Той изглежда искрено доволен от присъствието ни.
— Да, но все пак крие нещо. Напрегнат е, което обаче може да се дължи на това, че му се налага да се разправя с толкова много гости наведнъж.
— И на това, че отговорността за бъдещите дипломатически отношения на чисите лежи изцяло върху плещите му?