— Домашни любимци, казвате? — Джинзлър поклати глава. — Честно казано, не бих желал да ги срещна сам в гората, да не говорим да ги нося на раменете си.
— Не ми се вярва да ви се удаде подобна възможност — отвърна Фийса с горчивина. — Вълкодавите вече са изчезнали.
— Разбирам — прошепна Джинзлър и Люк долови потръпването му. Въпреки непоклатимото спокойствие на повърхността самозваният посланик очевидно лесно се трогваше от чуждото нещастие. — Ужасна трагедия. Аристокра Формби успя ли да им помогне в търсенето на нов дом?
— Откровено казано, не познаваме добре планетите извън нашата територия. Страхувам се, че не са намерили нищо подходящо.
— Надявам се, че аристокра няма да се откаже толкова бързо — в гласа на Джинзлър отекнаха предизвикателни нотки. — Едва ли са имали на разположение повече от няколко часа за преглеждането на картите.
— Сигурно ще продължат — отвърна дипломатично Фийса. — Аристокра Чаформбинтрано не ми е доверил плановете си.
В този момент Биърш се размърда, улови погледа на Люк, притисна длани пред гърдите си и сведе глава в поклон. Люк кимна в отговор, джеронецът вдигна пълната си чаша и стана. Заобиколи масата и дойде при Люк.
— Добър вечер — поздрави той. Думите излизаха едновременно от двете му усти. — Нали не греша и вие сте майстор джедай Люк Скайуокър?
Люк премига изненадано. На командния мостик бе чул джеронецът да говори единствено на търговския език на чисите.
— Да. Моля, простете ми, не знаех, че говорите основния език. Джеронецът отвори устите си, при което лъснаха няколко реда малки бели зъби. Дали това бе усмивка?
— Как да не научим поне малко от езика на нашите освободители? Но се учудвам, че чисите на кораба го говорят.
— Да, странно е — съгласи се Люк. Внезапно се почувства като пълен тъпанар, като тиква, изпаднала от каруцата в покрайнините на града. Знаеше около десетина езика, но всички те принадлежаха на светове в Ядрото и във Вътрешния кръг. До този момент изобщо не му бе хрумвало да се опита да усвои някой търговски език от Външния ръб.
И това означаваше, че всички присъстващи тук трябваше да полагат усилия, за да компенсират недостатъците му.
Все пак в интерес на истината той не бе очаквал да попадне в подобна ситуация. Поне не и без Арту или някой друг протоколен дроид, който да му помага да преодолее езиковата бариера.
— Несъмнено така искат да покажат почитта си към „Изходящ полет“ — отбеляза благоговейно Биърш. — Извинявайте, че се намесвам, но ви чух да говорите за опитите ни да си намерим нов дом.
— Да — потвърди Люк. — Надявам се те да се увенчаят с успех.
— За това се молят всички оцелели джеронци — за миг благоговейното преклонение в гласа му бе заменено от дълбока тъга. — И точно поради тази причина дойдох при вас. Мисля, че можете да ни помогнете.
— По какъв начин?
Биърш разпери ръце и замалко не разля питието си.
— Чувал съм, че Новата република разполага с огромни ресурси и обширни територии. Ще бъдете ли така добър след вечеря да прегледате базата си данни и да проверите дали някоя планета в този край на космоса не е подходяща за заселване? — той сведе глава. — Разбира се, ние ще ви платим за нея. Възможностите ни са малки, но всеки джеронец е готов да служи с ръцете и ума си, докато не върнем дълга си.
— Ако открием подходяща планета, това може да се уреди — увери го Люк. — Всъщност вече приключих с вечерята, така че, ако желаете, можете да ме придружите на кораба.
Джеронецът смаяно отстъпи:
— Нима ще ми позволите да се кача на борда на вашия кораб?
— Това проблем ли е? — попита предпазливо Люк, чудейки се дали не бе нарушил по някакъв начин етикета. Дали джеронците не се страхуваха от непознати и не се качваха на чужди кораби? Но все пак бяха дошли на „Посланик Чаф“.
— Ако това ви притеснява или ви е неудобно…
— Не, не, и дума да не става! — изведнъж Биърш падна на колене и сведе глава до земята. Този път питието наистина се разплиска и намокри пръстите му. — Но това е прекалено голяма чест за един недостоен джеронец. Не мога да приема.
— В такъв случай е по-добре просто да ви донеса чип с данните — предложи Люк. — Но сигурно ще ви трябва и електронен бележник, как иначе ще разчетете чипа?
— Готови сте да ни окажете подобна чест? — възкликна нетърпеливо Биърш. — Ще благоволите да се качите на нашия скромен кораб?
— Разбира се — Люк избърса устни със салфетката и се изправи. — Да тръгваме.
— Велика чест — прошепна Биърш, поклони се и отстъпи.
— Велика чест…
— Нищо подобно — измънка Люк, изчервил се от притеснение. Колкото по-бързо се измъкнеше от този комплексар, толкова по-добре.