— Надявам се да го доживея — отвърна Люк. — Да се върнем на въпроса за терена.
Биърш загърби мечтите.
— Готови сме да приемем всякакъв релеф. Планини, езера, гори, равнини — няма значение.
— Добре — джеронците очевидно не бяха придирчиви. — А температурните амплитуди?
Биърш отново махна с ръка:
— Тук е малко по-топло, отколкото сме свикнали. Но сме готови да се приспособим към какъвто и…
В този миг подът под краката им внезапно се залюля.
— Какво става? — огледа се изплашено Естош.
В следващия миг му отговори силен взрив, който отекна през отворения люк на совалката.
— Експлозия! — извика Люк, скочи на крака и побягна към изхода. В движение се присегна със Силата и извади предавателя си. Долови завихрилото се напрежение в другия край на кораба, явно взривът бе назад към кърмата.
— Мара?
— Експлозия и пожар на кърмата — обяви тя. — Отивам да видя мога ли да помогна.
— Идвам и аз — отвърна Люк, излезе от коридора и зави. — Някаква представа, какво има там?
— Ами корабът на Фел е там, ако се не лъжа. Нямам представа, какво друго, но по реакцията на Драск съдя, че положението е напечено. Вероятно там е складирано някакво жизненоважно оборудване или пък резервоар с гориво.
Люк потрепери.
— Ясно. Ще се видим там.
Долови дима още в коридора. Продължи напред и внезапно изскочи на местопроизшествието, където десетина чиси се суетяха с пожарогасители до една врата, от която се носеше плътен пушек. Встрани стояха Мара и Фел. Люк се промъкна към тях покрай един чис във военна униформа, който крещеше заповеди с рязък писклив глас.
— Какво е положението?
— Огънят всеки момент може да стигне до подсветлинните двигатели и резервоара за гориво — каза Мара мрачно. Беше сменила елегантната рокля със сив боен пуловер и меки ботуши. — Щурмоваците вече започнаха да гасят, опитват се да препречат пътя на пламъците до резервоара.
Люк извърна поглед към Фел. Младият имперски офицер бе сложил щурмовачески шлемофон и се взираше напрегнато през отворената врата.
— Нямат ли автоматични противопожарни системи?
— Имат — отвърна Мара. — Но очевидно причината за пожара е именно късо съединение в тях.
— Колко удобно — измърмори Люк и премига от лютия пушек. От дима се измъкнаха няколко чиси, залитайки като пияни. — Откъде се появиха щурмоваците?
— Пристигнахме веднага след експлозията и тъй като в бронята им има система за пречистване на въздуха, те влязоха вътре — обясни Фел. — Като заговорихме за това, как се справят джедаите в нискокислородна среда?
— Може да издържим няколко минути. А ако физическото или умственото натоварване е по-голямо, минутите спадат до една-две. Какво ви трябва?
— Малко деликатна работа с лазерен меч — Фел посочи към вратата, от която продължаваха да излизат гъсти облаци дим. — Щурмоваците са изолирали резервоара за момента, но огънят е твърде силен. Смятат, че са открили автоматичната противопожарна система…
— Смятат?
— Да, иначе вече да са простреляли тръбите и да са угасили пожара. Затова ни трябва една малка дупчица с лазерния меч, за да се види каква е течността вътре. Не бихме желали да отворим тръба с гориво или нещо друго леснозапалимо.
— Нима? — изсумтя Мара. — А ако все пак това са тръбите на автоматичната противопожарна система?
— Тогава просто ще ги прережете. Изглежда, взривът е засегнал най-вече мястото около противопожарния кран, така че, ако успеете да отворите останалите тръби, за нула време ще приключим с пожара.
Люк се извърна към униформените чиси, които слагаха кислородни бутилки на раменете си и маски на лицата. Вероятно трябваше да съгласуват цялата операция с тях.
Но офицерите изглеждаха твърде заети, за да се занимават с досадни пасажери. А ако огънят се разпростреше към резервоара…
— Добре — реши той. — Как ще намеря тръбата?
— Как ще я намерим — поправи го Мара.
— Мара…
— Не си го и помисляй! Освен това аз съм по-добра от теб в деликатните работи.
За съжаление бе права. Люк с усилие потисна първоначалната си инстинктивна реакция да я закриля от всяка опасност.
— Добре — кимна той неохотно. — Как ще намерим тръбата?
— Щурмоваците ще ви я покажат — отвърна Фел. — Ще ви светнат с фенерче.