Люк се взираше невярващ. Петстотин и първи легион, „Юмрукът на Вейдър“, абсолютното въплъщение на омразата на Палпатин към нехуманоидите и на решимостта му да подчини на хората всички раси в галактиката.
А един от щурмоваците от този легион не бе хуманоид…
Не можеше да се отрече, че генерал Драск поне се опитваше да приеме случилото се спокойно:
— Оценяваме помощта ви… — генералът се извисяваше като лята колона в просмукания от дим коридор. Заобикаляха го непрестанен поток от чиси, които се щураха напред-назад, решени да отстранят следите от пожара възможно най-бързо. Гласът му бе овладян, но в очите му гореше унищожителен пламък. — Но в бъдеще няма да предприемате никакви действия на борда на този кораб без специално разрешение от мен, аристокра Чаформбинтрано, капитан Брасталшибарку или някой друг офицер. Ясен ли съм?
— Абсолютно — изпревари всички Фел. — Извинявам се, ако сме прекрачили границите на правомощията си. Драск кимна отсечено и се шмугна нанякъде.
— Да вървим — подкани ги Фел, извил устни в подигравателна усмивка. — Очевидно повече нямаме работа тук.
Тръгнаха по коридора и се разминаха с поредната група чиси, поели към мястото на произшествието.
— Благодарна пасмина — отбеляза Мара кисело.
— Опитайте се да се поставите на негово място. Все пак се предполага, че сме почетни дипломатически гости, а не доброволци пожарникари.
— Това е гледната точка на Формби, не на Драск — възрази Мара. — Поне що се отнася до „почетни“.
— За щастие няма никакво значение, какво мисли Драск. Той е длъжен да се подчинява, а когато един чис получи заповеди, той просто ги изпълнява, и край. И все пак — Фел се усмихна — подозирам, че сега му идва да ни напъха в миша дупка. Изобщо не харесва Империята на ръката, а и хуманоидите като цяло и сигурно никога няма да си прости, че точно ние сме спасили кораба му.
— Което ни връща към сериозния въпрос — обади се Люк.
— А именно какво точно се случи? Инцидент или саботаж?
— Сигурен съм, че ще направят разследване — отвърна имперският офицер. — Но ако е саботаж, не е особено добре измислен. Дори и резервоарът да бе избухнал, щеше да пострада само малка част от кораба. Нямаше да загинат всички на борда, нито пък щеше да се случи някакъв катаклизъм.
— А може би не това е била целта — предположи Мара. — Може би саботьорът е искал просто да забави мисията, докато чакаме да ни докарат нов кораб.
— А защо някой би искал да забави мисията? — зададе очевидния въпрос Фел. — Всички изглеждат нетърпеливи да потеглим.
— „Изглеждат“ е точната дума — изтъкна Мара. — Някой спокойно може да се преструва.
— Нима? — намръщи се Фел. — Мислех, че един джедай лесно може да засече лъжи и извъртания.
— Не сме толкова добри, колкото ни се иска — каза Люк.
— Лесно улавяме емоциите, но понякога ни е трудно с лъжите. Особено ако лъжецът е опитен.
— А може би саботьорът наистина иска да стигне до останките от „Изходящ полет“, но сам, като остави всички останали зад гърба си — предположи замислено Мара. — Да намери друг начин да се придвижи, докато ние стоим тук и чакаме.
— Но какво ще спечели, ако първи стигне до „Изходящ полет“? Чисите вече са били там, нали?
— Всъщност те само са прелетели покрай астероида, в който са се разбили крайцерите — обясни Фел. — Събрали са достатъчно данни, за да се досетят на какво са попаднали, и са си заминали, като са изпратили информацията на командването. Деветте управляващи фамилии са се събрали да обсъдят въпроса, обявили са целия район за забранен за полети и са възложили на Формби да ни събере и заведе там.
— Добре, да се върнем крачка назад — предложи Люк. — Възможно ли е нещо на борда на „Изходящ полет“ да представлява интерес за някого?
Мара сви рамене:
— Все пак техниката е от времето на Старата република, остаряла е с петдесет години. Има единствено историческо значение.
— Само за нас тримата — възрази Фел. — Народите в тази част на космоса са доста примитивни в техническо отношение. Могат да научат много от един разбит крайцер. Мисля, че дори чиските военни ще са доволни да разглобят корабите на парчета и да ги проучат внимателно.
— Или пък джеронците се надяват да разменят останките срещу нов дом — Люк поклати глава: — Само да разполагахме с повече информация.