— Но ние разполагаме — отвърна Фел. — По-скоро — аз. Люк го изгледа изненадано:
— Как така?
— Преди да заминем, адмирал Парк разпореди да се проучат архивите на Траун за „Изходящ полет“. Оказа се, че той е притежавал пълно копие от оперативното ръководство за управление на крайцерите от „Изходящ полет“.
— На цялото?
— На цялото — потвърди Фел. — Четири чипа със списък на персонала, оборудването, техническите данни и ръководство за поддръжка на оборудването, процедурите за полета, схеми — всичко. Искате ли да им хвърлите един поглед?
— Вече подозирах, че няма да ни предложите — отвърна сухо Мара. — Да вървим!
Имперският кораб бе прибран в хангар от другата страна. Щурмоваците вече бяха там, седяха в каюткомпанията, преглеждаха екипировката си за евентуални повреди от борбата с огъня и тихо обсъждаха инцидента.
— Странно. Май никога преди не съм виждал щурмовак без броня — отбеляза Люк. — Искам да кажа, жив.
— Свалят ги понякога — усмихна се Фел. — Макар и не публично.
— Защо изобщо се върнахте на идеята за щурмоваците? — попита Мара. — Защо просто не създадохте някаква своя елитна част?
Фел сви рамене:
— Най-вече заради съществуващото психологическо преимущество. Траун бе довел няколко легиона щурмоваци със себе си и ги бе използвал с голям успех срещу бунтовниците в системата. И след като враговете ни се страхуват от хората в брони, изглеждаше разумно да продължим да ги използваме.
— Дори и тези в броните вече да не са хора? — попита Люк. Фел се усмихна:
— А, Су-мил. По прякор Куката.
— Щурмоваците си имат имена? — възкликна Мара. — Мислех, че са само с цифрови обозначения.
— Дори неколцина от щурмоваците на Палпатин си имаха имена. Моите са Куката, Сянката, Облака и Наблюдателя.
— Колко мило — изсумтя Мара. — Надявам се, не държите да ги различаваме един от друг.
— Особено след като не са стигнали дотам да изпишат имената си на шлемовете — допълни Люк.
— И никога няма да го направят — увери ги Фел. — Забранено е да се поставят идентификационни табели по броните. По този начин никой не може да каже дали щурмовакът срещу него е най-добрият в Империята на ръката или някой новобранец, и враговете ни не смеят да рискуват.
— А народът на Су-мил от тези врагове ли е? — попита Мара.
— Нищо подобно. Су-мил е ейскариец, неговият народ съвсем наскоро се присъедини към Империята на ръката. Племената им са номадски, помогнахме им да се освободят от тиранина, който ги държеше в подчинение с няколко легиона верни войници.
— И как точно им помогнахте? Убихте го и се настанихте на неговото място ли?
— Нищо подобно. Ейскарийците са отлични воини. Но сред тях кървавите междуособици са нещо нормално и господарят им е настройвал различните племена едно срещу друго. А ние просто им помогнахме да се организират и да се обединят и им предоставихме оръжие. Те сами свършиха всичко останало.
— И след като сте ги освободили, те ей така са решили да се присъединят към Империята на ръката? — попита недоверчиво Люк.
— Все пак не става дума за Империята на Палпатин, Скайуокър. Ние сме по-скоро конфедерация, отколкото истинска империя, обединени съюзници, а не покорени народи. Запазихме името от сантименталност.
— И заради психологическата стойност — измърмори Мара.
— Разбира се — съгласи се Фел. — След като човек свикне с представата, че Империята на ръката е непобедима, лесно ще реши да се предаде, когато зърне един звезден разрушител край планетата си или ескадрон щурмоваци пробие защитното му поле. Честно казано, нашата философия гласи, че най-добре е врагът да се предаде, преди да се е стигнало до въоръжен сблъсък.
— Изобщо не ми приличате на командир на легион щурмоваци — отбеляза Люк. — Какво мисли баща ви за избраната кариера?
Фел сви рамене:
— Всъщност аз съм офицер от флотата. Обикновено командвам боен изтребител — той се усмихна отново. — И баща ми е много горд с мен.
Влязоха в празната пилотска кабина.
— Оставили сте я без охрана? — огледа се въпросително Люк.
— Да не би на вашия кораб да имате? — попита с основание Фел, настани се на главната радарна станция и покани гостите си да седнат в креслата до него. — Сами управляваме кораба. Така не товарим излишно пилотите си.
— Това означава ли, че имате недостиг на опитни пилоти? — попита Мара.
— В наши дни никъде не стигат опитни пилоти — отвърна Фел и завъртя креслото си към рафта с кутийки чипове. — Съмнявам се, че положението в Новата република е по-различно. Но за момента се справяме добре. Две раси в рамките на Империята показаха невероятни умения в пилотирането и…