Той млъкна и Люк долови внезапно появилото се напрежение в младия имперски офицер.
— Какво става?
Фел бавно се завъртя с лице към тях.
— Май вече знам защо е бил причинен пожарът — отвърна бавно той. — Саботьорът очевидно се е досетил, че щурмоваците от петстотин и първи имперски легион ще се хвърлят да потушават огъня, без да държат сметка за собствената си безопасност.
— Какво искате да кажете? — попита нетърпеливо Мара. Фел посочи редицата кутийки с чипове:
— Оперативното ръководство за „Изходящ полет“ е изчезнало.
ГЛАВА 7
Мара и Люк се спогледаха многозначително.
— Изчезнало? — повтори рязко Мара. — Колко удобно…
— Да… — гласът на Фел звучеше спокойно, но лицето му изведнъж се бе състарило. Сега изглеждаше далеч по-зрял, отколкото при първата им среща в залата до хангара, когато Мара го бе взела за хлапе, играещо си на войници. — Да, така изглежда.
— Да разбирам ли, че нямате копие? — попита Люк.
— Това бе копието — обясни Фел. — Оригиналът е на Нираван.
— Естествено — кимна Люк. — Имах предвид…
— Знам какво имате предвид! — Фел потърка чело и когато свали ръката си, част от напрежението му бе изчезнало. — Съжалявам. Просто… Оплетох конците, а ужасно мразя да изпадам в такова положение.
— Както всички нас — обади се Мара. В гърдите й се надигна странно чувство. През всичките години служба на Империята дали бе чула някога имперски офицер да си признава, че е сгрешил? — Нека да пропуснем взаимните обвинения и да видим дали не можем да разберем кой го е откраднал. Някаква представа, колко души има на борда?
— Не са много — Фел бе повъзвърнал равновесието си. — Екипажът е не повече от трийсет-трийсет и пет души. Ако не се лъжа, има и почетна охрана — някъде около два ескадрона по шест човека. Обичайният посланически антураж е от около двайсет човека плюс Формби, това прави максимум шейсет и осем чиси.
— Плюс петима джеронци, четирима щурмоваци, вие, Джинзлър и ние — добави Люк. — Освен ако няма някой друг, за когото не знаем.
— Правилно — кимна Фел.
— Почакайте малко — Мара бе свъсила умислено вежди. — Казахте, че антуражът на Формби е от около двайсетина служители?
— Казах, че толкова е обичайният посланически антураж — поправи я Фел. — Но всъщност не съм броил колко са на борда.
— Предполагам, че повечето от тях ще са от рода на Формби — продължи тя. — Това означава, че всички трябва да са облечени в жълто, нали?
— Да, това е цветът на фамилията Чаф. Защо?
— Защото на официалната вечеря видях само четирима чиси в жълти туники. Формби, Фийса и още двамина. Всички останали бяха облечени в черно.
— Права е — съгласи се Люк. — Коя фамилия носи черно?
— Нито една. Черното е цветът на чиската отбранителна флота. Черното е съчетание на всички цветове, тъй като военните се набират от всички фамилии.
— А почетната охрана? — попита Мара. — Тя от неговата фамилия ли е?
Фел поклати глава:
— Почетната охрана също е облечена в черно. Аха, странно. Какво ли е направил с останалата част от свитата си?
— Може да се е наложило да ги остави — предположи Люк.
— Деветте фамилии може да не са искали някоя от тях да има числен превес при такава важна мисия.
— Утре сутринта ще се опитаме да ги преброим — каза Мара.
— Да вървим нататък. Кой е знаел за оперативното ръководство?
Фел сви устни:
— Това няма да стесни кръга кой знае колко. Говорих с посланик Джинзлър в коридора преди вечеря.
— Казали сте на Джинзлър? — възкликна Мара.
— Да — Фел бе изненадан от реакцията й. — Исках да разбера дали не притежава някаква друга информация, и евентуално да му предложа да сравним данните си. Защо, не е ли трябвало да му казвам?
Мара махна отвратено. Разбира се, Фел нямаше откъде да знае, че Джинзлър е измамник.
— Няма значение. И той?
— Какво? А, не, не разполагаше с никаква информация. Каза, че каквото и да е имало в Новата република, отдавна е унищожено и загубено.
— Вероятно е прав — прошепна Люк. — Възможно ли е някой да е подслушал разговора ви?
Фел въздъхна:
— Не някой, всички можеха да го чуят. Коридорът беше пълен.
— Да, но едва ли всички са ви обърнали внимание — възрази Мара. — Кой беше наблизо?
Имперският офицер напрегна паметта си.
— Ами, първо, неколцина чиси. Спомням си, че в един момент Фийса мина наблизо — мисля, че вие вървяхте след нея. След това…
— Чакайте — поизправи се в креслото Люк. — Значи ние вече сме били там?