— Да, но в другия край. Ако не се лъжа, разговаряхте с Формби.
— Това няма значение — Люк погледна Мара: — Какво ще кажеш?
— Струва си да опитаме — съгласи се тя. — Почакайте малко, Фел. Просто не ни обръщайте внимание за минута.
Тя си пое дълбоко дъх, притвори очи и се присегна към Силата. Показаната й от императора техника за запаметяване вършеше работа само за кратки периоди, но от вечерята не бе изминало много време и вероятно все още можеше да я приложи. Мара върна лентата на паметта си назад, пред очите й пробягваха събитията отпреди малко: пожарът, вечерята, разговорите преди това…
Ето: Формби пристъпва напред, за да ги поздрави. Фийса се оттегля. Разменят си любезности с домакина, уверяват го, че каютата им е напълно задоволителна и че не знаят почти нищо за „Изходящ полет“, но очакват с нетърпение пътуването.
А в другия край Фел и Джинзлър разговарят оживено. Тя спря и внимателно огледа кадъра. След това пусна отново лентата напред, като внимателно наблюдаваше какво се случва.
Приключи бързо. Въздъхна, излезе от транса и погледна към Люк.
Той също бе готов.
— Е? — попита той.
— Прав е — изсумтя тя. — По-лесно ще изброим кой не е могъл да подслуша разговора. Видях най-малко двама джеронци, неколцина чиси от екипажа и офицери.
— Включително генерал Драск — добави Люк. — Вероятно единствените заподозрени, които е нямало как да подслушат разговора, сме аз, ти и Формби.
— Но Фийса спокойно е можела да му каже — напомни Мара. Люк безпомощно отпусна ръка в скута си.
— Значи оставаме само ние двамата. Задънена улица.
— Но има и друга възможност — Мара се бе сетила нещо. — Да приемем, че чиповете вече са в тях. Но ще им трябва електронен бележник, за да ги разчетат. Значи остава само Джинзлър.
— И джеронците — обади се Люк. — При избухването на взрива оставих моя в совалката им.
— Съжалявам, но и това няма да ни помогне — намеси се Фел и посочи празното място на лавицата. — Който и да е взел чиповете, е отмъкнал и електронния бележник — изведнъж лицето му просия: — Което означава, че не е Джинзлър, нито пък джеронците. На тях не им е необходимо.
— Освен ако не са го взели нарочно, за да ни объркат — изтъкна внимателно Люк.
Фел посърна.
— О, да. Прав сте — измърмори нещо под нос. — Съжалявам. Просто нямам много опит с тези неща.
— Ние също — увери го джедаят. — Не се тревожете, ще се справим. Ако се наложи, винаги можем да поискаме Формби да претърси кораба.
— Как така, ако се наложи? — попита объркано младият имперски офицер. — Няма ли да настояваме да го стори веднага?
Люк сви рамене:
— Четири чипа лесно ще се скрият в толкова голям кораб. А крадецът може да е копирал информацията в друга система и дори да я е прехвърлил в дроид и да се е отървал от оригиналите.
— Чисите не използват дроиди. Но схващам идеята.
— Но, от друга страна — продължи Люк, — ако не вдигнем тревога, крадецът няма да знае дали изобщо сме забелязали липсата на чиповете. А това може да ни осигури предимство.
— Може би — отвърна неуверено Фел.
— Доверете ни се. Знанието е сила — любимото мото на Талон Карде.
— И то многократно доказано от върховния адмирал Траун — ободри се отново Фел.
— Не ни го напомняйте — въздъхна Люк. — Знаете ли дали на кораба има совалки и изтребители с хипердвигатели?
— Би трябвало — Фел сбърчи чело съсредоточено. — Наричат я командирската совалка, но сега вероятно е под командването на Формби, а не на капитан Талшиб. Защо?
— Може да сте прав, че някой се опитва да ни забави и да пристигне пръв при останките от „Изходящ полет“. Особено сега, когато вече разполага с оперативното ръководство. Ако е така, ще му трябва транспортно средство с хипердвигатели. Такива са нашият кораб, вашият и совалката на Формби.
— Както и совалката на джеронците и корабът на Джинзлър — обади се Мара.
— Забрави за совалката на джеронците — поклати глава Люк.
— Съмнявам се дали изобщо може да излети.
— Толкова ли е зле?
— В сравнение с нея първият ми изтребител бе първокласна машина — усмихна се криво Люк. — Освен това не ми се вярва да има хипердвигатели.
— Значи остава само корабът на Джинзлър — заключи Мара.
— Фел, знаете ли с какво е пристигнал?
— Ами той май няма кораб. Не съм бил при пристигането му — когато дойдохме, той вече беше тук, но Формби спомена, че някой го е докарал и си е заминал след това.
— Някой го е докарал? — попита невярващо Люк. — Тук? Фел сви рамене:
— Не знам нищо повече. Може би се е свързал с Нираван и адмирал Парк е уредил нещо.
— Аха… — Мара изобщо не го вярваше, но не виждаше смисъл да спори. — И какво ще правим сега?