— Сега ще се върнем в каютата си — каза твърдо Люк. — Не знам за теб, но аз бих искал да се погрижа за изгарянията си.
— О, извинявайте! — Фел скочи и се спусна към аптечката на стената. — Изобщо не помислих за…
— Не, не, не се тревожете — побърза да го успокои Люк. — Не ни трябва лекарска помощ. Ще се оправим за нула време с джедайски лечебен транс.
— А! — Фел се спря насред крачка и Мара усети неловкостта му. — Съжалявам, явно не знам много неща за джедаите.
— Познавате ли други джедаи? — попита Мара.
— Не — призна Фел, — но съм чел много за тях. За вас. Искам да кажа…
— Знаем какво искате да кажете — усмихна се Люк. — Не се притеснявайте — изправи се. — Мара?
— Ще се видим утре, Фел — стана и Мара.
— Ще ви изпратя.
— Не си правете труда — спря го Люк. — И сами ще се оправим. По-добре идете да видите как са хората ви.
— И обсъдете някакви нови мерки за сигурност — добави Мара.
Фел направи гримаса:
— Ясно. Лека нощ.
Щурмоваците бяха изчезнали от каюткомпанията, броните им бяха подредени на лавиците по стената.
— Последните ти думи не бяха съвсем справедливи — отбеляза Люк, докато вървяха към каютата. — Сигурен съм, че той все пак е взел някакви мерки за сигурност.
— И точно затова му казах, че са необходими нови — отвърна Мара. — Старите очевидно не са достатъчни.
— Може би да. А може би не. Мара го изгледа странишком:
— Какво искаш да кажеш?
Люк сви рамене и се огледа нехайно:
— Все пак разполагаме единствено с думите на Фел за въпросните чипове.
— И че е говорил за тях с Джинзлър преди вечерята — съгласи се Мара. — Може просто да се опитва да ни прати по грешна следа, да събуди подозрение към всички останали. Какво ще кажеш да се отбием при Джинзлър, преди да си легнем? Люк поклати глава:
— Не си заслужава. Ще си поговорим с него, преди да пристигнем при останките на „Изходящ полет“, но не ми се иска да е сега, защото изгарянията ще ми пречат да се съсредоточа. Освен това, дори Фел наистина да е говорил с него за оперативното ръководство, това нищо не означава. Фел призна, че просто се е опитал да разбере какво знае Джинзлър. Ако Джинзлър не е разполагал с никакви данни, но е казал, че иска да види данните на Фел…
— Които изобщо не съществуват — подхвърли Мара.
— Точно така, които не съществуват, Фел е бил принуден да изфабрикува цялата история с кражбата, преди Джинзлър да отиде да потърси чиповете.
— Твърде рисковано е — възрази Мара. — Няма как да не се е опасявал, че ще го хванем да лъже.
— Забравяш последователността на разговора. Той спомена за чиповете едва след като му казахме, че джедаите невинаги успяват да доловят лъжите.
Мара се зарови в паметта си. Люк наистина бе прав.
— Тая вечер ме водиш по точки — оплака се тя. — Нали аз бях специалистът по разследванията?
— Дължа го на престоя в Коран Хорн — отвърна сухо Люк. — Никога няма да го забравя. Освен това ти си загрижена за друго.
Мара усети пристягане на мускулите си:
— Какво искаш да кажеш?
Той сви рамене твърде нехайно.
— Надявах се ти да ми кажеш. Просто усещам, че нещо те яде отвътре, вижда се в красивите ти зелени очи.
Мара изсумтя:
— Сега мина на ласкателство, а? Сигурно доказателство, че са ти свършили логическите аргументи и си изчерпал уменията си за убеждаване.
— А може и да е знак за моята искреност и за загриженост за твоето щастие като моя съпруга и спътник в живота.
— Ааа, това ми хареса. Загрижеността ти за моето щастие. Отбележи си да го използваш отново някой път.
— Обещавам — усмивката на Люк изчезна. — Знаеш, че винаги съм готов да те изслушам.
Тя хвана ръката му и я стисна.
— Знам. Но не е нещо важно. Просто трябва да помисля малко, преди да говоря за това.
— Добре — Мара усети как тревогата му отслабва. Но само малко. — Не трябва да забравяме още нещо. Щурмоваците на Фел са не само хуманоиди.
Мара се намръщи:
— За Су-мил ли говориш?
— Да. Все пак не знаем нищо за него и за неговия народ. Възможно е той да си има собствени планове.
— Възможно, но малко вероятно — поклати глава тя. — Петстотин и първи легион бе елитът на елитите, не мога да си представя Парк да ги е възобновил, без да се придържа към този стандарт.
— Не казах, че е вероятно — напомни й нежно Люк. — Надявам се Фел да не е подбрал съвсем случайни хора за тази операция. Но просто не бива да забравяме тази възможност.
По пътя минаха през „Меча на Джейд“, за да проверят дали е заключен и обезопасен срещу натрапници. След подигравателната забележка към Фел Мара нямаше да го преживее, ако някой влезеше в собствения й кораб. Тъкмо се приготвяха да си лягат, когато по предавателя Формби официално им съобщи, че пораженията от пожара са отстранени и мисията ще продължи по план. Той не спомена нищо за помощта при потушаването на огъня, нито пък за причината за пожара.