Мара така и не успя да изтръгне подробно обяснение, защо Формби пътува с толкова малка свита, макар Фийса да бе споменала, че обикновено при подобни мисии целият екипаж на кораба е от фамилията Чаф. В крайна сметка двамата с Люк стигнаха до извода, че явно причината е в нежеланието на Деветте управляващи фамилии да позволят само на една от тях да обере лаврите от експедицията. Или срама.
Повечето чиси не й обръщаха почти никакво внимание и отминаваха многобройните й въпроси с мълчание. Драск продължаваше да бъде сдържан и учтив, макар да не бе ясно дали заради статута на Мара или защото помощничката на Формби бе неотлъчно до нея и щеше да докладва за всяка грешка в отношението към гостите на аристокра.
Формби бе още по-зает от генерала с несекващи съвещания с двамата си служители, с Драск или Талшиб и с останалите офицери на кораба. Мара го зърна на няколко пъти от разстояние потънал в сериозен разговор. След официалната вечеря той бе започнал да се храни другаде и бе прехвърлил домакинските си задължения на Фийса и на офицерите на Талшиб.
Фел и щурмоваците също стояха настрани и избягваха да се набиват на очи. На няколко пъти се сблъска с Фел и той се държа достатъчно сърдечно, макар тя да долови притеснението му под повърхността. И двете страни избягваха да споменават откраднатите чипове с оперативното ръководство за управлението на крайцерите от „Изходящ полет“.
И макар да бе склонна да признае, че не разполага с доказателства, Мара бе сигурна, че Дийн Джинзлър я избягва нарочно. Това не бе особено разумно от страна на самозвания дипломат. Мара не го бе огласила, но за Люк не бе трудно да се досети, че тя си е поставила за първостепенна цел да хване Джинзлър натясно. Но засега посланикът успешно се измъкваше и това ужасно я дразнеше. Вечерта Люк едва я укроти и я убеди да поуспокои малко топката.
За щастие късно вечерта на втория ден Формби събра пътниците на командния мостик.
Но се оказа, че причината за срещата им не бе тази, която всички очакваха.
— Добре дошли на командната станция „Браск Ото“ — Формби посочи блестящата метална грамада във формата на пирамида на екрана. — Тук ще спрем да обмислим как да продължим.
Джеронците се разжужаха като рояк пчели, съзрели медоносно цвете.
— За какво ще мислим? — попита Биърш. — Не са ли тук останките от „Изходящ полет“?
— Не. Както казах, тук трябва да помислим.
— Но на нас ни казаха, че сме пристигнали — настоя Биърш, който изглеждаше нервен и разтревожен. Притеснението му бе съвсем обяснимо предвид на специалните одежди, с които се бяха пременили джеронците за събитието. Надиплените широки роби бяха богато обшити с метални късчета и изглеждаха двойно по-тежки от обикновените, а и всички бяха преметнали през врата си яки от вълкодави. Предвид и на по-високата температура на кораба на чисите джеронците сигурно се потяха обилно.
— Оттук започва трудната част на пътуването ни — обясни търпеливо аристокра. — Трябва да се запознаете с предстоящите опасности, преди всеки от вас да вземе решение, дали ще продължи.
— Но…
— Търпение, камерхер Биърш — обади се Джинзлър, който се бе настанил възможно най-далеч от двамата джедаи. — Да чуем какво има да ни казва аристокра Формби.
— Благодаря, посланик — Формби вдигна ръка и пирамидалната станция изчезна.
Люк ахна, през събраните гости премина сдържан шепот на учудване. В средата на екрана се появи зашеметяващо красив куп от звезди, подредени почти в идеална сфера.
— Това е Редутът — посочи Формби. — Сред тези звезди се намират тайните укрепления на чисите и там народът ни ще намери подслон, ако някога силите ни бъдат сразени в битка. Редутът е непревземаем — и най-яростният противник не може да проникне бързо и лесно в сферата, тъй като навсякъде го дебнат наши бойни станции и кораби. Както и други изненади, създадени от самата природа.
— Като например затруднената навигация — обади се Фел.
— Звездите са ужасно близо една до друга.
— Правилно. И тук е голямата опасност, която грози не само врага, но и самите нас — Формби посочи отново екрана:
— Както споменахте, звездите са твърде близо и маршрутът между тях не е изцяло картографиран. Налага се да летим бавно и да спираме често, за да сверяваме данните. Пътуването ще отнеме около четири дни.
— Нали казахте, че корабите ви вече са били на астероида, на който се е разбил „Изходящ полет“? — попита имперският офицер. — Не може ли просто да следваме техния курс?