— Ще използваме събраната от тях информация — поне в началото. Но в Редута нищо не е постоянно и стабилно. Радиацията е висока и при всяко спиране за корекции в курса ще бъдем подложени на силно облъчване. Орбитите на голяма част от астероидите и кометите са непредсказуеми, тъй като между небесните тела се води нескончаема борба на гравитационните сили. Те също представляват голяма опасност.
— Губим време — намеси се Биърш. Раздразнението му бе утихнало и гласът му отново звучеше спокойно. — Екипажът на „Изходящ полет“ жертва живота си за нас. Джеронците не биха се спрели пред никакви опасност, за да отдадат почитта си.
— Съгласен съм — заяви категорично Фел. — Продължаваме.
— Аз също — потвърди Джинзлър.
— С вас сме — добави безизразно Люк.
— Благодаря — сведе глава аристокра. — Благодаря на всички.
Люк изтръпна. Благодарността на Формби бе към всички присъстващи, но той усещаше, че думите са насочени най-вече към него и Мара.
Формби се обърна към джеронците:
— А сега, камерхер Биърш, трябва да кажете сбогом на сънародниците си на вашия кораб. Те не могат да ни придружат нататък и ще останат тук да изчакат завръщането ви.
— Разбирам — кимна Биърш. — Бъдете така добър да ни позволите да използваме предавателя.
Формби кимна и отново вдигна ръка. В първите няколко секунди на екрана все още трептеше Редутът, след това образът бе заменен от джеронец, на заден план се виждаше познатата детска площадка.
— Говорете — подкани Формби.
Биърш се изправи в цял ръст и отвори усти. Непознатият език звучеше изключително мелодично. Люк реши, че това е съвсем естествено за раса, надарена от природата с две усти.
Формби се бе извърнал на една страна и се взираше към командния мостик. Люк бавно се приближи към него, не му се искаше да се натрапва.
— Майстор Скайуокър — поздрави го любезно аристокра. — Радвам се, че ще бъдете с нас до края на пътуването.
— Нали за това дойдохме — напомни Люк. — Исках да ви питам колко трудно ще е пътуването през Редута.
Формби се усмихна, блестящите му очи просветваха в сумрака.
— Няма да е лесно, но не е и невъзможно. Защо питате?
— Съществуват джедайски техники за намиране на пътя през хиперпространството — обясни Люк. — Особено в такива опасни участъци. Понякога можем да предложим по-лесен и безопасен маршрут от навигационния компютър.
— Интересно предложение. Колко хубаво щеше да бъде, ако разполагахме с няколко джедаи, когато започнахме да изучаваме Редута. Несъмнено животът на мнозина щеше да бъде спасен.
Люк се намръщи:
— Да не искате да кажете, че сега тепърва изграждате укрепленията си?
— Пошегувах се — призна Формби. — Не, всъщност започнахме да изучаваме Редута преди повече от двеста години, още преди да узнаем за съществуването ви — обърна се и изгледа джеронеца на екрана. — Но едва през последните петдесет години се заехме сериозно със задачата. За щастие тя вече е почти приключила.
Преди петдесет години — точно когато се бе появил тук „Изходящ полет“. Дали Старата република не бе „коварният враг“, който толкова бе изплашил чисите, че се бяха втурнали да строят убежища и крепости? Или бяха предусетили възхода на Палпатин и появата на Империята? Несъмнено това бе напълно в силите на Траун и едва ли му е било трудно да убеди останалите да се вслушат в съветите му.
И планът им щеше да е успешен. Дори най-арогантните пълководди на Империята, като Таркин, не биха рискували една бойна станция от типа на „Звезда на смъртта“ в такъв лабиринт.
— Сега разбирам защо народът ви отрича правото на изпреварващия удар — отбеляза той. — С такова убежище можете да си позволите да изчакате врагът първи да нападне.
Формби рязко се извърна с лице към него:
— Нашата политика няма нищо общо с Редута. Тя е чисто и просто въпрос на чест и морал. Чисите никога няма да се превърнат в агресори. Ние не желаем и няма да поведем война срещу никого, докато и ако не бъдем нападнати. Такъв е законът ни от хиляди години, Скайуокър, и ние няма да го нарушим.
— Разбирам — побърза да го увери Люк, стреснат от ожесточението в тона му. Нищо чудно, че агресивната войнствена политика на Траун бе вбесила до крайност народа на чисите. — Имах предвид нещо друго. Моля ви, простете ми, задето не се изразих ясно.
— Извинен сте — пламъчетата в очите на Формби угаснаха, беше възвърнал самоконтрола си. — А вие на свой ред ми простете за изблика. Просто този въпрос… как да се изразя? През последните години въпросът е като горещ картоф за Деветте управляващи фамилии.
Люк вдигна вежди: