— Прекрасно е. Жалко, че чисите не желаят да ни дадат планета тук някъде. Да живееш сред такава красота…
— Тихо! — прекъсна го Джинзлър и наостри уши. Нещо не беше наред… — Двигателите — скочи той на крака. — Усещате ли? Двигателите замлъкват.
— Да! — ахна Естош. — Какво означава това?
— Става нещо. Повреда в самите двигатели, в компютъра или — добави мрачно — нещастие с хората на командния мостик.
Мара тъкмо бе свалила ботушите и се готвеше да си ляга, когато подът под краката й потрепери.
Тя замръзна намясто и се присегна със Силата. — Люк?
— Да — прошепна той смръщен. — Нещо странно става с двигателите.
— Заглъхват — Мара се изтърколи до него и натисна бутона на предавателя на стената. — Команден център, говори джедай Скайуокър. Какво става?
— Няма за какво да се тревожите, джедай Скайуокър. Малък проблем с контролните системи на кърмата.
— Какъв проблем?
— Не ви засяга. Проблемът е малък и ние ще се справим с него. Не напускайте каютата си.
Връзката прекъсна.
— Долавям намесата на генерал Драск в тази заповед — отбеляза Люк, сграбчи ризата си и започна да се облича. — Явно все пак е оставил разпореждания на хората си за нас.
— Но ние ще отидем да проверим, нали? — попита Мара и се изтъркаля обратно към другата страна на леглото, където бе оставила ботушите си.
— Мислех си да подходим по друг начин — Люк закопча ризата и взе лазерния меч. — Вече бяхме свидетели на една диверсия на този кораб, а сегашният случай ми мирише на същото.
— И аз така мисля — Мара закачи лазерния си меч на колана. — Казаха, че проблемът е с командните системи на кърмата. А ние ще отидем на носа.
— Точно така. Ти нали обиколи кораба? Какво има на носа?
— Там са навигационните радари, антиметеорната система, генераторите на щита, помещенията на екипажа и складовете.
— Включително хранителните складове?
— Да: И на всичкото отгоре там е и командирската совалка.
— Совалката с хипердвигатели, за която спомена Фел?
— Същата. Възможностите са много.
— Е, не можем да очакваме, че врагът ще ни улесни — обяви философски Люк. — Ето и плана. Ти тръгваш към носа по главния десен коридор, като се оглеждаш за нещо подозрително. Аз ще обиколя совалката на джеронците, след това ще мина от лявата страна да погледна кораба на Фел. Ако всичко е наред, ще тръгна по левия коридор и ще се срещнем на носа.
— Добре — кимна Мара. — Пази се!
— И ти.
Мара се запромъква по празния коридор, всичките й сетива бяха нащрек за неочаквана заплаха. Вахтените явно бяха на кърмата, за да оправят проблемите с двигателите, а останалите или вече бяха в леглата си, или си бяха намерили други занимания през почивката. Фактът, че целият екипаж не е вдигнат по тревога, показваше, че Драск смяташе проблема за маловажен. Точно това бе необходимо за крадеца на чиповете, за да направи следващия си ход.
Само ако знаеше каква е целта му този път… С малко късмет можеше и да разбере.
Вече бе почти на носа, когато осветлението в коридора угасна.
Тя замря намясто и се спотаи в сенките, където аварийното осветление не достигаше. Присегна се със Силата, отпред се усещаше истински вихър от чувства и мисли. Някой се движеше наблизо. Дори може би бяха двамина.
А може би дори трима.
Присви очи и напрегнато се взря в тъмнината. Опитваше се да разпознае чуждите съзнания, но сред толкова много чиси и джеронци това бе почти невъзможно. Напред, малко вдясно — дали там нямаше някой?
От страничния коридор се чуха тракане и удар на твърд предмет в друг. Мара извади лазерния меч и зави по коридора, като се стремеше да върви в сенките.
Още веднъж се чу тракане, този път по-близо. Тя притисна гръб към стената, вдигна лазерния меч и докосна копчето за включване с палец. За момент застина така. След това внезапно се завъртя, включи лазерния меч и изскочи в средата на коридора. Озова се право пред един имперски щурмовак, който се бе появил иззад вентилационните тръби и сега държеше насочен бластер срещу нея. Първият импулс, породен някъде дълбоко в съзнанието й, бе да свали оръжието си и да му заповяда да прибере бластера. Вторият импулс, диктуван от събитията през изминалите пет години, бе да замахне и да разсече щурмовака на две. Борбата между противоречивите импулси за миг я парализира напълно и тя не направи нищо.
За щастие щурмовакът явно също бе разкъсван от подобни противоречия. Докато Мара едва се сдържаше да не го убие, той свали бластера си.
— Джедай Скайуокър, моите извинения.
— За нищо — процеди Мара с пресъхнало гърло и прибра лазерния меч. Внезапното съживяване на стари модели на поведение бе твърде обезпокоително. — Какво правиш тук?