— Командир Фел чу за проблемите с двигателите и ми заповяда да бдя за безопасността на носа. А вие?
— Същото — Мара извърна поглед през рамо и се взря в тъмния коридор. — Откри ли нещо?
— Районът около командирската совалка е празен. Възнамерявах да продължа и да погледна генераторите на щита.
— Добре. Ще ги погледнем заедно.
— Разбрано.
Без повече въпроси той я заобиколи и тръгна пред нея. Вървяха мълчаливо. След около десетина метра Мара долови нещо пред тях.
— Спри — прошепна тя и напрегна очи. Не беше зърнала движение, а нещо друго.
Благодарение на вградения в шлема си окуляр щурмовакът първи го видя.
— Пред нас е вратата към генераторите на щита. Това бе отражение върху кожуха на генераторите.
— Прав си — съгласи се Мара и извика в паметта си разположението на генераторите в залата. Кожухът представляваше полусфера и от отражението по него ставаше ясно, че човекът вътре е вляво от тях и върви назад към кърмата.
За съжаление от залата с генераторите на щита имаше три изхода — един към командния център назад към кърмата, един напред към каютите на екипажа и трети в другия край на залата към левия главен коридор. А бяха само тя и щурмовакът.
Освен ако Люк вече не бе стигнал до залата по левия коридор. Тя го попита мислено.
„Идвам“, отвърна той. И при него осветлението бе изгаснало, но той напредваше и вече бе близо. Така или иначе, не можеха да си позволят да чакат повече.
— Добре — прошепна тя. — Продължаваш напред. Завардваш изхода към десния коридор. Ако мислиш, че ще можеш да го изпревариш, продължи напред и после се върни от лявата страна. Аз ще заобиколя и ще завардя изхода към командния център.
— Слушам — отвърна щурмовакът, вдигна бластера и внимателно се запромъква напред.
Мара не го изчака, докато се изгуби от погледа й, а веднага се извърна и бързо и възможно най-тихо се върна до първия пресечен коридор, който минаваше покрай доста помещения и бе с много завои. Това щеше да й осигури прикритие, но същевременно намаляваше видимостта й. Тя стисна зъби, присегна се със Силата и пое напред. Беше направила около пет крачки, когато отпред се чу вик, последван от тичане. Мара изруга под нос, зави рязко по коридора и се изправи пред изхода на командния център. В този миг оттам проблесна чиски чарик. Някъде в далечината се извиси свистенето на лазерния меч на Люк. Тя се хвърли през прага, претьркаляйки се на пода…
Нещо в Силата потрепна и тя едва успя да вдигне лазерния меч навреме, за да отклони изстрела, който щеше да обгори дясното й рамо.
— Свалете оръжието! — извика тя и се шмугна обратно в коридора.
— Стой, не мърдай! — извика груб чиски глас. — Представете се!
— Кой може да бъде? — извика Мара. — Колко човека на борда притежават лазерни мечове?
В първия момент не последва отговор. Но поне стрелбата престана.
— Добре, джедай Скайуокър — отвърна малко по-любезно чисът. — Излезте напред.
Мара предпазливо се показа. До генератора вдясно от нея стояха двама въоръжени чиси без униформи — очевидно текущо бяха дотърчали от каютите си. Зад тях бе щурмовакът, който бе вдигнал пред гърдите бластера си. Вероятно само заради това чисите бяха прекратили огъня.
Тя извърна глава наляво. В другия край на залата бе Люк, очевидно бе влязъл от левия коридор — острието на лазерния му меч блестеше ярко в тъмнината.
А в празното пространство между Люк и чисите се свиваше изплашеният Дийн Джинзлър.
ГЛАВА 9
— Няма нищо за казване — измънка Дийн Джинзлър. Въпреки съпротивата му Мара го завлече до салона на предната наблюдателница и го бутна грубо на дивана. — Просто си седях тук, наблюдавах звездите и изведнъж осветлението изгасна.
— Сам ли беше? — попита Люк и се присегна със Силата. Посланикът знаеше, че се е забъркал в сериозни неприятности, но бе изненадващо спокоен. Това състояние му бе познато — така се държи човек, който няма какво повече да губи.
Или крие още някакъв коз в ръкава си. А може би бе достатъчно глупав, за да вярва, че лъжите ще му помогнат да се измъкне. За момента Люк не можеше да отсъди в коя категория попадаше Джинзлър.
— Да, бях сам, когато осветлението угасна. Малко преди това си говорех с един от джеронците, най-младия, казва се Естош, ако не се лъжа. Но когато двигателите започнаха да губят мощност, той си тръгна. Страхуваше се да не е избухнал нов пожар. Аз останах тук, после светлините изгаснаха. Реших, че се е случило нещо сериозно, и тръгнах да се прибирам в каютата си.