— Не го познавам. Никога преди не го бях виждал. Той дойде и ме посъветва — доста настойчиво — да подам молба да ме прехвърлят в предавателната станция в Комра. Каза, че скоро оттам ще мине съобщение от голяма важност за мен.
— И ти просто замина ей така? — попита Люк. — Без изобщо да го познаваш?
— Знам, че звучи налудничаво — призна Джинзлър. — Но, честно казано, нямаше къде другаде да бъда. Освен това нещо в него…
— Добре, значи си се прехвърлил в станцията в Комра — заговори Мара. — Предполагам, че споменатото съобщение е това до Люк, което си откраднал?
— Да. Отидох там преди около… вече трябва да е минала една седмица. И… — погледна Мара, устните му потръпнаха в засрамена усмивка — откраднах съобщението, взех един от куриерските кораби и потеглих към определеното от Формби място за среща.
— Само дето корабът се е развалил — обади се Люк. Джинзлър премига:
— Откъде разбрахте?
— Ние сме джедаи. И какво стана?
— Хипердвигателят сдаде багажа в системата Флачария. Щеше да ми трябва повече от седмица, за да го оправя сам, а не разполагах с достатъчно пари, за да наема специалисти. За щастие в този момент Кардас се появи отново и предложи да ме закара.
— Гледай ти — въздъхна Мара. — Какво интересно съвпадение.
Джинзлър вдигна ръка с дланта напред:
— Може би просто ме е последвал, за да види дали ще пристигна навреме. Радарите ми не го бяха засекли, но с куриерските кораби това нищо не значи. Той каза…
— Какво? — подкани го нетърпеливо Люк.
— Каза, че се опитва да изпълни обещание, дадено преди много време.
— Каза ли какво е това обещание? — попита Мара. — Или на кого го е дал?
— Не — поклати глава Джинзлър. — Мисля, че по-скоро говореше на себе си, а не на мен.
— Добре — кимна Люк. — Продължавай.
— Ами това е всичко. Пристигнахме в системата Крустай и Кардас изпрати съобщение. Формби дойде със совалката на „Посланик Чаф“ и ме прибра.
— И какво си помисли за Кардас? — попита Мара. — Или тогава той вече си бе заминал?
— Не, двамата водиха дълъг разговор, докато аз се прехвърлях на совалката. Езикът ми беше непознат, но приличаше на този, на който говореха джеронците, когато пристигнаха. Аз се представих за посланик Джинзлър от Корускант и Формби ме доведе на кораба. И това е всичко.
Люк кимна. Историята бе съвсем простичка, а и вероятно можеха да сверят подробностите с Формби. Стига аристокра да изявеше готовност да разговарят, разбира се.
— Добре, сега е ясно как си пристигнал тук. Нека да чуем защо.
— На борда на „Изходящ полет“ имаше един джедай… Е, всъщност те са били неколцина, но аз говоря за джедай Лорана Джинзлър — той се стегна. — Моята сестра.
Джинзлър замълча. Люк погледна Мара, долавяйки нарасналото й подозрение.
— И какво? — подкани го той.
— Какво какво?
— Значи сестра ти е загинала с „Изходящ полет“ и ти искаш да отидеш да отдадеш последна почит на паметта й — обобщи Люк. — Какво толкова мрачно и лично има в това, че отказваше да ни го кажеш по-рано?
Джинзлър сведе очи, като мачкаше нервно ръце.
— С Лорана се разделихме… в немного добри отношения — каза той накрая. — Предпочитам да не говоря повече, ако нямате нищо против.
Люк недоволно сви устни. Лъкатушенето и шикалкавенето изглеждаха вродени в този човек.
Но в мислите и чувствата му се долавяше искреност. Погледна въпросително Мара и долови неохотното й съгласие.
— Добре — каза той. — Засега ще оставим нещата така. Но… Думата увисна заплашително във въздуха като задаваща се буря на хоризонта.
— Но може би някой ден ще се наложи да чуем цялата история. И когато този ден дойде, ще ни кажеш всичко. Ясен ли съм?
Джинзлър се поизправи:
— Напълно. Благодаря.
— Не бързай да ни благодариш — предупреди го Люк и кимна към вратата. — Чисите те чакат да те придружат до каютата.
— И следващия път, като ти се стори, че си чул нещо подозрително, първо ни се обади по предавателите в коридора — добави Мара. — Ако го беше направил, сега можеше да сме хванали престъпника.
— Разбирам. До утре сутринта. Джинзлър изчезна в коридора.
— Е? — попита Люк, когато вратата се затвори. — Какво ще кажеш?
— Писна ми от твоя миролюбив подход — изръмжа Мара, приближи се до илюминатора с напрегната крачка, облегна се на стъклото и се взря в звездите. — Предпочитам да го стисна за гушата и да го накарам да изпее и майчиното си мляко. Дори с изтезания, ако се наложи.
— Наистина ли мислиш, че това ще свърши работа? — Люк направи няколко крачки и застана до нея.
— Не, разбира се — въздъхна тя. — Просто ми се иска нещата да са по-простички.