— Поне разполагаме с още няколко парчета от пъзела. Например Жорж Кардас. Дали става дума за същия човек, когото Карде помоли теб и Ландо да намерите преди десет години?
— Кой друг би могъл да бъде? Кой друг би могъл да се свърже с човек от организацията на Карде и да управлява кораб, чийто дизайн няма нищо общо с Новата република?
— Защо мислиш, че корабът му не е бил с дизайн на Новата република?
— Джинзлър има диплома за техник на хипердвигатели — напомни Мара. — И след като корабът не му е бил познат, значи е бил много странен.
— Аха. Всъщност ти разбра ли кой е този Кардас?
— Опитите да поговоря с Карде бяха пълен провал. Но успях да изтръгна нещо от Шада преди няколко години. По време на Войните на клонингите Кардас започнал да се занимава с контрабанда и постепенно организацията му се превърнала в достоен съперник на групата на Джаба. След няколко години той внезапно изчезнал и един от заместниците му поел работата.
— Карде?
— Точно така. Очевидно никой не бе чувал за Кардас, докато ти не получи онова обаждане на Дагоба след завръщането на Траун, и тогава Карде изпрати мен и Ландо да го открием. Когато изникна кризата около документа за Каамас преди три години и Новата република се разцепи по въпроса за ботанците, Карде и Шада заминаха да го търсят с „Волния Карде“.
— И открили ли са го?
— Шада не бе много словоохотлива, но очевидно са го намерили. Май Кардас има нещо общо с драматичния колапс на истерията около завръщането на Траун, когато ние бяхме на Нираван. Тя спомена и огромна библиотека с бази данни, която съперничи на официалните архиви на Корускант.
— Учителят на Карде — прошепна замислено Люк. — И Карде с маниакалния си интерес към събирането на информация. Съвпада.
— Кое съвпада? Смяташ, че Кардас е знаел нещо и лесно е насочил Джинзлър да бъде на подходящото място в подходящия момент?
— Не е нищо особено да се досетиш за мястото. Комра е единствената предавателна станция, откъдето могат да минат съобщенията от Нираван и чисите. Ако Кардас е знаел или се е досещал, че Формби ще се свърже с нас, то не е било никак трудно да отгатне останалото.
— Но само ако е знаел, че ще има съобщение.
— Точно така — съгласи се Люк. — А именно това е трудната част. Макар че май не е улучил съвсем точния момент. Джинзлър е бил на станцията повече от седем седмици, преди да се появи съобщението.
— Може би на Формби му е отнело повече време да убеди Деветте управляващи фамилии и да получи разрешение да се свърже с нас — предположи Мара. — Не можеш да виниш Кардас за чуждата бюрокрация.
— Права си — призна Люк. — Остава въпросът, как е разбрал за Джинзлър и сестра му.
— Да, сестрата на Джинзлър… — изръмжа Мара. — Преди два дни щяхме да имаме сигурен начин да проверим историята му.
Люк кимна:
— Оперативното ръководство за управление на „Изходящ полет“ на Фел и списъкът с екипажа.
— Само че бяха откраднати. А сега като гръм от ясно небе той изкарва тази история със сестра си. Много удобно, нали?
— Така е. Но това не доказва, че той е откраднал ръководството.
— В цялата история няма нито едно сигурно нещо — изтъкна Мара. — Но ако не е Джинзлър, кой е тогава? И защо?
— Не знам — Люк за миг извърна глава към вратата. — Сега повече ме притеснява въпросът, какво е търсил човекът, който е обикалял тук в тъмното. Освен ако не смяташ, че Джинзлър е инсценирал всичко това, за да свали подозренията от себе си.
— Колкото и да е странно, не ми се вярва — отвърна замислено Мара. — Изглежда ми твърде умен, за да излезе с такъв простичък номер.
— Защо? — попита озадачено Люк.
— Ами да приемем, че е искал да направи саботаж в залата на генераторите. Един истински професионалист първо би отворил някое от складовите помещения, за да може, ако го хванат, да си разкаже историята, че се е опитвал да хване престъпника, но той се е измъкнал към склада.
— И ние щяхме да видим отворената врата и да се хванем на въдицата — кимна Люк.
— Точно така. Не само историята му ще звучи по-правдоподобно, но и автоматично отвлича вниманието от истинската цел.
Люк кимна:
— Простичко, но ефикасно.
— Най-добрите номера са такива. Точно това предположихме и в началото — че саботьорът привлича вниманието към двигателите, а всъщност се интересува от нещата на носа.
— Така е. Стига проблемът с двигателите наистина да е диверсия.
— Прав си — призна Мара. — Съвсем спокойно може да се окаже, че става дума за истинска повреда и Джинзлър просто се е възползвал от тъмнината.
Люк поклати глава:
— Направо ще ми се пръсне главата. Ако Джинзлър е причинил пожара, за да открадне ръководството за управление на „Изходящ полет“, то каква работа би имал тук?