— Кой знае? Може да има специална задача от Кардас или от някой друг и да му се е наложило да открадне ръководството, за да не го уличим в лъжа.
— И тъй като по-голямата част от нещата, които знаем, се основават единствено на неговите думи, няма как да разберем какво точно е замислил.
— Всъщност абсолютно всичко се основава единствено на разказа му — поправи го Мара. — Карде ни разказа за миналото на Дийн Джинзлър, но няма как да сме сигурен, че човекът пред нас наистина е Дийн Джинзлър.
Люк си пое дъх през зъби. Тази възможност изобщо не му бе хрумнала.
— Значи няма какво толкова да се радваме, че разполагаме с повече парчета от пъзела?
— Това може да са парчета от съвсем измислен пъзел — съгласи се Мара. — И нещата продължават да се влошават. Не бих се учудила, ако се окаже, че си имаме работа с двама лоши, които работят съвместно или един срещу друг. Не забравяй, че в случилото се тази вечер бе замесен не само Джинзлър, но и двама чиси и един щурмовак.
— И ако Джинзлър не лъже, имаме и един джеронец — напомни Люк. — Липсват само Формби и Драск.
— Точно така — кимна Мара. — Но, от друга страна, единствено Джинзлър бе хванат на място, където няма работа. Как ти се струва версията му, че случайно е тръгнал през отсека на екипажа?
— Всъщност не е толкова невероятна, колкото изглежда. Ако в семейството му наистина е имало джедай, той вероятно усеща достатъчно Силата, за да попадне на точното място в точния момент, без сам да съзнава защо и как. Малцина знаят как точно се предава чувствителността към Силата, така че не ми се вярва някой да си съчини версията за кръвна линия единствено по тази причина.
— Кардас може и да го е знаел. И все пак на Джинзлър му е била необходима помощта на Кардас, за да стигне в Комра навреме — Мара вдигна ръка. — Да, знам че това е съвсем различно.
— Пак се връщаме на Кардас, нали? Чудя се, за какво са си говорили с Формби.
— Нямам представа. Доколкото знам, Карде никога не е работил в Незнайния космос. Ако Кардас е стигнал толкова далеч, то е било, преди да го наеме.
— Или след като е изчезнал — изтъкна Люк. — Не знаем нищо за него за тези години.
— Може би не е зле да отидем да поразпитаме Формби — предложи Мара.
— Защо не? Така или иначе, трябва да го предупредим да погледне генераторите на щита.
Мара поклати глава:
— Не ми се вярва някой да е искал да повреди генераторите. Друга е била целта.
— И коя по-точно?
— Нямам никаква представа — призна Мара. — По-вероятно ми се струва някой да е сложил подслушвателно устройство на радарите. Спомняш ли си онази вечер на командния мостик? Когато Формби изброяваше опасностите в Редута?
— Да. И какво? — Люк не схващаше накъде биеше.
— Сред природните заплахи спомена и някакви „огнени гнезда“. Мислех да го попитам какво представляват, но май и сама се сетих — посочи през илюминатора: — Виждаш ли онзи астероид? Онзи с множеството черни точки?
Люк надзърна в звездното небе. Изпъстрен с точки астероид… — Да.
— Обзалагам се десет към едно, че е укрепен огневи пункт или база за изтребители. Черните точки вероятно са изходите на тунели за изстрелване.
— Огнени гнезда… — прошепна Люк и се взря съсредоточено в покрития с черни точки астероид. — Подходящо име.
— Абсолютно — съгласи се Мара. — Ако някой вражески кораб спре тук, за да коригира курса си, ще бъде направен на решето за секунди.
Тя се извърна към Люк, върху лицето й се четеше мрачно изражение.
— Отбранителните съоръжения представляват интерес за всеки, който планира да нападне чисите.
Люк усети как стомахът му неволно се стяга: — Фел?
— Или джеронците. Нищо чудно да се опитат да продадат информацията, за да си набавят нова планета. Джинзлър също може да е нечий агент.
— На Кардас? Тя сви рамене:
— Възможно е. Знаем, че Кардас обича да събира информация.
— Права си — Люк погледна за последен път към звездите. „Последното убежище на чисите“, бе казал Формби. Кой се интересуваше от тайните му? — Струва ми се, че тези парченца от пъзела вече не могат да ни предложат нищо повече. Да идем да видим дали не можем да намерим още едно-две.
Мара обърна гръб на илюминатора:
— Формби?
— Формби.
Намериха аристокра в един сервизен коридор между командния мостик и отсека с главните двигатели. Той наблюдаваше мълчаливо как двама чиси бъркат с дълги клещи в отворен електрически панел. Трети стоеше на една крачка встрани със запечатан метален контейнер.
— А, благородните джедаи — поздрави ги Формби, когато те заобиколиха работниците в тясното пространство и застанаха до него. — Разбрах, че сте имали приключения тази вечер.