— Виждам, че и вие не сте скучали, аристокра — отвърна Люк. — Открихте ли повредата?
Формби кимна:
— Електрически червеи, както предполагахме.
— Електрически червеи ли?
— Дълги създания, които се промъкват в инсталацията и се хранят с електричество. Истинска напаст, но смятахме, че сме ги унищожили.
— Приличат ми на нашите кабелни глисти — отбеляза Мара.
— И ние имахме доста проблеми с тях.
— Подозирам, че успехите ви не са по-големи от нашите.
— Прав сте — призна Люк. — И къде са се напъхали гадините? В командните линии на двигателите?
— Точно така. Това причини заглъхването, което сте почувствали. Сега се опитваме да ги измъкнем от там.
— А осветлението в предната част на кораба? — попита Мара. — И за това ли са виновни електрическите червеи?
— Не — поклати глава Формби. — Оказва се, че някой просто го е угасил.
— Случайно ли?
Блестящите очи на чиса запламтяха още по-силно:
— А вие как смятате?
— Смятаме, че ситуацията е доста тревожна — обади се Люк.
— Не сме сигурни, че всички на борда желаят успешен край на мисията.
Присегна се със Силата, надявайки се да долови нещо. Формби поклати глава и отвърна спокойно:
— Грешите, майстор Скайуокър. Всички на борда желаят с все сърце успех на мисията.
— Може и да е така — каза Мара. — Но дали не говорим за различни мисии?
— Предполагам, че вече сте осведомени за инцидента на носа? — попита Люк.
— Да. Капитан Талшиб проверява в момента за евентуална повреда или кражба в тази част на кораба.
— Добре — кимна Мара. — За какво сте си говорили с Жорж Кардас?
Опитите на Люк да предизвика някаква реакция у възрастния чис бяха ударили на камък. Мара не можеше да се похвали с по-голям успех.
— Жорж Кардас? — вдигна вежливо вежда Формби, без да трепне.
— Човекът, който докара посланик Джинзлър до Крустай — поясни Мара. — Посланикът спомена, че двамата сте разговаряли дълго.
Формби се усмихна, като поклати глава:
— И вие подозирате някакъв заговор? Няма такова нещо. Той просто ми представи посланика и изброи всичките му титли и почетни знаци. Аз го поздравих на свой ред и го приветствах с добре дошъл от името на народа на чисите.
— И сте си говорили на търговския език минисят?
— Той изобщо не подозираше, че владея вашия основен език.
— И никога преди не сте срещали Кардас? — настоя Мара.
— Откъде бих могъл да познавам някой от Новата република? — попита търпеливо Формби. — Не съм излизал на повече от няколко светлинни години от космоса на чисите. Аха! — възкликна той и посочи над рамото на Люк. Скайуокър се извърна и видя един от работниците да вади от панела дълъг червей. Третият чис бе отворил контейнера и колегата му внимателно пъхна червея вътре. — Електрически червей — обясни Формби, а работникът затвори капака на контейнера.
— Малък е, възрастните екземпляри са с човешки ръст и на дебелина запълват цял кабел.
— Разбирам защо се опитвате да ги изтребите — кимна Люк.
— Някаква представа, откъде са се появили?
— Все още не. На сутринта ще предприемем цялостно претърсване на кораба — той впи поглед в Люк. — На нашия и на всички, които се намират на него.
— Разбира се — кимна Люк, усещайки внезапно надигналото се подозрение в Мара. — Ще позволите ли да попитам как точно ще бъде организирано претърсването?
— Вас лично няма да ви засегне особено — увери ги Формби. — Електрическите червеи отделят специфични газове. Разполагаме със специална апаратура и ако на вашия кораб не бъдат регистрирани тези газове, няма да последва нищо повече.
— А в противен случай? — попита Мара.
— Тогава ще се наложи по-внимателно изследване. Но няма за какво да се тревожите. Ако не сте спирали някъде другаде в този район на космоса, то вероятността на борда да са проникнали електрически червеи е нищожна. Но въпреки това трябва да проверим.
— Разбирам — обади се Люк. — Ще сме ви благодарни, ако ни отървете от тези паразити — стига, разбира се, да са успели да се загнездят в „Меча на Джейд“. Можем ли да помогнем с нещо?
— Не, благодаря. Ще ви предупредим, преди да се качим на кораба ви.
— И ние на свой ред ви благодарим — отвърна Люк, усетил сигнала за края на разговора. — Ще се видим утре сутринта.
— И още нещо — спря ги Формби. — Разбрах, че и двамата сте активирали лазерните си мечове по време на претърсването тази вечер.
— Да, така е — отвърна Мара. — Все пак преследвахме нарушител, ако не сте забравили. Да не споменавам, че бях принудена да се защитавам от един не особено любезен чис.