Фел си пое дълбоко дъх. Играта вече бе започнала. Сега не му оставаше нищо друго, освен да чака да види как ще се развие.
— Ще имаш тази възможност — обеща той. — Гарантирам ти го.
ГЛАВА 10
Ловът на електрически червеи започна рано сутринта. Четири двойки чиси с апарати за измерване на газовете в атмосферата обиколиха всяка каюта, складово помещение, електрическо табло, компютър и команден панел на борда на „Посланик Чаф“. Стигнаха до „Меча на Джейд“ около обед. Мара наблюдаваше с любезно, но сковано мълчание как напредваха методически из кораба.
За щастие прогнозата на Формби се оказа вярна. Не бяха открити следи от електрически червеи и след половин час обезпаразитяващият екип изчезна по свързващия ръкав. След чисите остана само лекият дъх на метал от апаратурата им.
Корабът на Фел бе претърсен със същата вещина и експедитивност. За совалката на джеронците бе необходимо три пъти повече време, тъй като голяма част от нея бе поправяна, реконструирана и ремонтирана и нямаше нито един от стандартните херметически запечатани модули, които не би се налагало да бъдат проверявани. Претърсването щеше да е още по-дълго, ако спалните помещения и трюмът, които Люк бе забелязал при първото си качване на кораба, не бяха разхерметизирани. Чисите провериха данните за налягането зад вратите, увериха Люк, че електрическите червеи не могат да живея във вакуум, и продължиха нататък.
Операцията продължи до вечерта. Резултатът бе повече от разочароващ — не откриха нищо.
— Възможностите са две — Люк и Мара седяха в салона на предната наблюдателница и зяпаха хиперпространството. — Или няколко електрически червея са се промъкнали на борда и са се насочили право към двигателите, или някой ги е донесъл и нарочно ги е пуснал там.
— Можеш ли да познаеш аз за коя възможност съм? — попита Мара.
— Знам много добре — отвърна сухо Люк. — Но ме притеснява мисълта, че нашият саботьор не е разполагал с резервни електрически червеи. Ами ако опитът му не бе успял от първия път и се налагаше да рискува отново?
— Може да е имал още и да ги е изхвърлил в космоса, преди да започне претърсването — предположи Мара.
— И какво означава това? Че се е изплашил и се е отървал от уликите, преди да изпълни задачата си?
— По-скоро, че снощи наистина е успял да си свърши работата. И мен точно това ме притеснява.
— Защо?
— Защото не мога да се сетя каква е била тя. Драск заповяда внимателно да се претърси носът, но хората му не откриха нищо. Така че каква е била целта на снощното изпълнение?
Люк замислено потърка буза.
— Сигурно Драск не търси, където трябва. Диверсията може да е двустепенна: електрически червеи в двигателите и изгасени светлини на носа, докато в действителност целта е някъде другаде.
— Къде? И каква? Не забравяй, че днес чисите провериха всеки кубически сантиметър на кораба.
— Те търсеха електрически червеи.
— Не, оглеждаха всичко. Наблюдавах ги в „Меча на Джейд“. Правеха се, че изследват атмосферата, но внимателно огледаха всичко. Ако имаше някакви оръжия или експлозиви, щяха да ги забележат. Обзалагам се, че двойно по-усърдно са претърсили кораба на Фел и совалката на джеронците.
— Вероятно тройно по-усърдно при Фел — съгласи се Люк. Пъстрите линии на хиперпространството избледняха и се разпаднаха на отделни звезди. Поредната спирка за коригиране на курса. Чисите сигурно и тук имаха огнени гнезда. — И какво ще правим сега?
— За жалост това не зависи от нас — отвърна нещастно Мара. — Инициативата е в ръцете на нападателя. Не ни остава нищо друго, освен да бъдем в готовност… В салона отекна яростно звънтене.
— Тревога Т-седем — прозвуча чиски глас по високоговорителите. — Дъга двайсет и две. Повтарям: Тревога Т-седем, дъга двайсет и две.
Най-близкият предавател бе на стената до дивана. Люк първи стигна до него.
— Тук Скайуокър. Какво става?
— Не ви засяга…
— Говори аристокра Формби — обади се изневиделица гласът на Формби. — Скайуокър, елате при совалката на джеронците колкото се може по-бързо.
— Какво се е случило?
От високоговорителя долетя въздишка:
— Един от джеронците е прострелян.
Десетина чиси се мотаеха в коридора пред совалката на джеронците, когато Люк и Мара пристигнаха. Фийса и един мъж в черна униформа бяха коленичили до стенещия джеронец и се суетяха с медицински пакет за първа помощ. Формби стоеше настрани, за да не пречи. Изглеждаше мрачен.
— Какво точно се е случило? — попита Люк, когато си проби път през кръга от чиси.
— Прострелян е с чарик при излизане от совалката — отвърна Формби. — В гърба, от лявата страна. Сега търсим оръжието.