— Хвърлете оръжието — изръмжа той. — Чухте ли ме? Хвърлете оръжието!
Кратката тишина бе последвана от трополене на бластери по пода. Мара се присегна със Силата, като че ли всички до един се бяха подчинили. Хъксли се бе предал и шайката не би посмяла да оспори решението му. Без да отделя бластера си от брадичката му, тя се изправи и го дръпна към себе си. Огледа намръщено стъписаните контрабандисти, за да им покаже какво би им струвала една прибързана героична постъпка, и се обърна към мъжа с черното наметало.
— Нима видя дроидеката едва когато Хъксли я изкара?
— Не, не, още преди това — призна Люк Скайуокър и изключи лазерния меч, но го задържа в готовност в ръката си.
— И?
Люк сви рамене:
— Беше ми любопитно да видя дали все още работи. Работеше ли?
— Не успяхме да й направим пълен полеви тест. Не изглежда много маневрена и май се управлява ръчно. Но вероятно си стреля нормално.
— Говори в минало време — поправи я Люк. — Сега се нуждае от лек ремонт.
— Не се тревожи, и без това хората на Хъксли разполагат с доста свободно време.
Бутна контрабандиста настрани. Той се олюля, но успя да се задържи на крака.
— Ето окончателното ми предложение. Преди да заминем, ще преведа двайсет хиляди на сметката ти. Не защото Карде ти дължи нещо, а по-скоро като благодарност за службата ти през изминалите години.
— Карде е доста сантиментален понякога — добави Люк.
— Да, така е — съгласи се Мара. — За разлика от мен. Взимаш парите и се надявам да не ти хрумне да ни създадеш някакви проблеми. Ясна ли съм?
Хъксли изглеждаше така, сякаш бе принуден да сдъвче и Да погълне цял боен дроид, но кимна:
— Напълно.
— Добре — Мара се обърна към Синкър и протегна ръка:
— Лазерния меч, моля.
Синкър напрегнато пристъпи към нея, лазерният меч в ръката му все още бе включен. Подаде й го, тя го взе, изключи го и го закачи на колана си.
— Благодаря.
Вратата в другия край на кръчмата се отвори и вътре връхлетя млад мъж. Направи няколко крачки, преди да осъзнае какво се разиграва пред очите му, и спря нерешително.
— Ъъъ… шефе?
— Какво има, Фиск? — изкрещя разярено Хъксли.
— Ами… — Фиск се огледа колебливо. — Току-що пристигна съобщение за някоя си Мара. От…
— Съобщението е от Талон Карде — прекъсна го Скайуокър.
— Иска Мара незабавно да се свърже с него на борда на „Странстващия авантюрист“… — присви очи и впи поглед в него: — В системата Домгрин.
Челюстта на Фиск увисна.
— Ъъъ… да — пое си дъх той. — Точно така.
— Мдааа… — продължи нехайно Люк. — Съобщението е било кодирано с Паспро-пет, кода, който започва с ъск-херф-ент.
Младежът като че ли всеки миг щеше да припадне. Премига и кимна безмълвно.
— В такъв случай най-добре да тръгваме — обади се Мара. Направи крачка около масата и спря. — И между другото вече не съм Джейд. Фамилията ми е Джейд-Скайуокър. А това е съпругът ми, Люк Скайуокър. Майстор джедай. Той е още по-добър от мен.
— Аха — въздъхна Хъксли, впил поглед в Люк. — Ясно, разбрах те.
— Надявам се — кимна Мара. — Сбогом, Хъксли.
Двамата с Люк се насочиха към вратата, тълпата се разтваряше пред тях като по магия. След миг усетиха вечерния хлад навън.
— Много впечатляващо — подхвърли тя, когато поеха към космодрума, където ги чакаше „Мечът на Джейд“. — Откога започна да четеш така добре чуждите мисли?
— Лесно е, стига да знаеш как да го направиш — отвърна невъзмутимо Люк.
— Аха. Чакай да позная: получил си копие от съобщението? Люк кимна:
— Препратиха ми го от кораба, докато оглеждах склада долу.
— Така си и помислих. Но не можа да се сдържиш при първа възможност да се направиш на всезнаещия джедай.
Люк сви рамене:
— Не е зле тези типове да имат малко здравословен страх от джедаите.
— Сигурно — отвърна неуверено Мара. Люк я изгледа напрегнато:
— Не мислиш ли така?
— Не знам. Нещо ме притеснява. Може би защото Палпатин винаги е управлявал чрез страх.
— Разбирам те — призна Люк. — Но не е същото. То е като да им вселиш страх от справедливостта. И освен това никога не бих постъпил така с обикновените хора.
— Знам. Сега поне Хъксли няма и да си помисли да ни играе номера. Вероятно си прав — тя махна нетърпеливо: — Няма значение. Сигурно просто миналото ми тежи. И какво точно се казва в съобщението на Карде?
— Нищо повече от това, което вече чу. Да се срещнем с него в Домгрин колкото се може по-скоро.
— И го е изпратил едновременно на „Меча“ и на хората на Хъксли?
— Очевидно — Люк поклати глава: — Явно наистина много бърза да се свърже с нас, щом е пратил две съобщения.