Люк пристъпи до Фийса, зърна сгърченото от болка лице и сърцето му потръпна. Жертвата бе Естош, най-младият от джеронците. Кожата на лявото му рамо бе обгоряла и почерняла.
— Вие сте джедаи — продължи аристокра. — Чувал съм, че джедаите могат да лекуват.
— Някои от нас — поправи го Люк, коленичи до Естош и огледа раната. Усети надигналото се в Мара състрадание. Тя бе ранявана с чарик и познаваше болката. — За съжаление нито аз, нито съпругата ми се отличаваме с особени дарби в тази насока.
— Нищо ли не можете да направите? — попита Фийса.
Люк облиза устни. Ако ставаше въпрос за него или за друг джедай, отговорът бе очевиден — лечебен транс. Можеше дори да рискува да го приложи на Фел или на щурмоваците му, стига да бяха хуманоиди.
Но на нехуманоид с непозната физиология щеше да е твърде опасно и рисковано. Можеше да го направи само в краен случай.
— Знаете ли какво е състоянието му? — попита той. — Опасно ли е за живота, или е само много болезнено?
— Със сигурност е болезнено — отвърна сухо Фийса. — Но не знам нищо друго. Какво значение има?
— Огромно — Люк се огледа и с изненада установи, че не вижда никой от джеронците наоколо. — Къде са Биърш и останалите?
— В совалката — отговори Формби. — Страхували се за живота си. Отказват да излязат.
Люк присви вежди. Едва ли можеше да ги вини.
— Повикайте ги, вече няма опасност.
— Няма да дойдат — обади се един чис презрително. — Смятат, че чисите са враждебно настроени — цъкна с език: — Лесно се поддават на паника.
— Да й се поддават в свободното си време — извика ядосано Люк. — Сега ми трябва някой да ми каже какво е състоянието на Естош.
— Аз ще отида — обади се Мара и тръгна към совалката. — Може пък да се доверят на хората.
Очевидно бе успяла да ги убеди, тъй като след няколко минути Биърш и останалите се показаха нерешително от свързващия ръкав. Приличаха на деца, попаднали в къщичката на Баба Ята.
— Биърш, елате тук! — повика го Люк. — Сериозна ли е раната?
— Ужасно — стенеше Биърш, промъквайки се отдалеч покрай чисите. — Как може някой да направи такова нещо?
— Надявам се скоро да разберем — обади се Формби. — А сега майстор Скайуокър иска да знае дали животът на Естош е в опасност.
Биърш неохотно се наведе и опипа краищата на обгорената рана.
— Не, не е толкова зле, но е много болезнено.
— Знам — въздъхна Люк. — Страхувам се, че няма как да му помогна. Лечителските способности на джедаите може да са опасни. Не бива да рискувам, ако той ще се оправи.
— Разбира се — кимна горчиво Биърш. — Все пак той е само един джеронец.
— Опасно е за него! — тросна се Люк. Да не би той да бе стрелял по Естош? — Ще ви помогна да го приберете вътре.
— Много любезно от ваша страна — прошепна Биърш. — Благодаря.
— За нищо — Люк се присегна със Силата да повдигне Естош…
— Не е необходимо — прекъсна го изведнъж Формби. — Всеки момент ще пристигне носилка и ще го вкарат в совалката.
Джеронецът се изправи:
— Предпочитаме помощта на хората — каза той сковано. — Бихме искали чисите повече да не се качват на нашата совалка.
— Нямате избор — отвърна равнодушно Формби. — „Посланик Чаф“ е кораб на Петата управляваща фамилия. Щом сте тук, попадате под обичаите и законите на чисите. Не можете да ни забраните достъп до совалката.
За миг двамата приковаха погледи. Биърш изглеждаше дребен и уязвим пред високия царствен чис. Накрая джеронецът въздъхна и отпусна рамене.
— Разбира се — прошепна и се извърна. — Както желаете. Люк се размърда, като понечи да направи крачка напред.
Формби се държеше детински…
„Недей!“
Предупреждението на Мара го накара да застине намясто. Извърна се към нея и срещна настойчивия й поглед.
Протестът замря в гърлото му неизречен. Все пак това бе корабът на Формби. Ако аристокра държеше да изясни кой командва тук, Люк не биваше да спори с него.
От коридора се зададоха двама чиси с плаваща във въздуха лекарска носилка. Люк отново се обърна към Мара, тя кимна настрани и той отстъпи крачка назад, за да направи място на чисите да се доближат до ранения джеронец. Положиха го на носилката и поеха по свързващия ръкав към совалката. Останалите джеронци вървяха след тях потънали в мрачно мълчание.
— Е, това е всичко — Формби впери блестящите си очи в Мара и Люк. — Благодаря ви за помощта.
Люк едва се сдържаше.
— Пак заповядайте. Естош видял ли е кой го е прострелял? Формби поклати глава:
— Казал е на Фийса, че е бил прострелян, когато е влизал в коридора. Дори не е сигурен откъде е дошъл изстрелът. Сега търсим оръжието.