— Разбирам. Моля да ни уведомите, ако го откриете.
— Естествено — отвърна Формби. — Лека нощ.
— Нищо няма да намерят — прошепна Люк, докато с Мара се промъкваха покрай тълпящите се чиси по коридора. — Обзалагам се десет към едно, че оръжието вече е върнато там, откъдето е било взето.
— Смяташ ли, че историята от снощи е била за намирането на оръжие?
— Може, но не са го взели тогава. Иначе обезпаразитяващите екипи щяха да забележат липсата му. Не, целта вчера е била само да се набележи къде на удобно място има оръжие, така че тази вечер да го вземат, да застрелят първия джеронец, който се покаже от совалката, и да върнат оръжието, преди някой да е забелязал отсъствието му.
— Но защо са искали да стрелят по джеронците?
— Не знам — отвърна с отвращение Люк. — Може би за да вбият клин между джеронците и чисите. Или между тях и Формби. Или за да не им позволят да си намерят планета.
— А може просто да се опитват да влошат отношенията ни с Формби — предположи Мара. — Ти замалко не оспори негово решение пред подчинените му. Да не мислиш, че щеше да ти позволи да подрониш авторитета му?
— Той постъпи глупаво и детински — въздъхна Люк. — Но си права. Корабът е негов, той командва. А и добрите гости не спорят с домакините си.
— В такъв случай се дръж като добър гост — Мара го хвана нежно под ръка. — А това не ни пречи да пазим гърба му.
Люк я изгледа сепнато:
— Да не смяташ, че Формби е в опасност?
— Някой се опитва да предизвика хаос и безредие на кораба. Убийството на един виден политик или дори само опит за посегателство върху живота му ще сложи край на мисията, нали?
Люк поклати глава:
— Иска ми се да знаех какво толкова важно има в останките на „Изходящ полет“.
— Аз също. Но съвсем скоро ще научим.
Войниците намериха чарика във вентилационната шахта в коридора на няколко метра от мястото, откъдето бе стреляно по Естош. Последвалото разследване показа, че е бил откраднат от оръжейната на кърмата, ключалките й предварително са били разбити и следите от взлома — замаскирани. Мара бе принудена да признае, че предположението на Люк е напълно вярно.
Разбира се, нямаше никакви улики, кой бе откраднал оръжието, нито пък кой бе произвел изстрела.
През следващите два дни Мара извърши собствено разследване, огледа местопрестъплението, събра всевъзможни сведения за вида на оръжието и как се стреля с него, спираше се да побъбри с всеки, който проявяваше готовност да я изслуша.
За съжаление разговорите не донесоха почти нищо. Чисите посрещаха въпросите й с мълчание или отговаряха уклончиво. Пътниците бяха по-приятелски настроени, но не й помогнаха с абсолютно нищо. Оказа се, че повечето са били сами по време на инцидента, и нямаше как историите им да бъдат потвърдени. Единствено щурмоваците твърдяха, че са били заедно в кораба си, но подробният разпит установи, че дори и те не са били непрестанно един с друг по време на стрелбата.
Два пъти ходи на свиждане при Естош и се опита да измъкне по-подробно описание на инцидента. Но и той не успя да й помогне много. Бил с гръб към нападателя, мислел си за нещо и шокът и болката като че ли бяха замъглили допълнително паметта му. Единственото сигурно нещо, което се разбра от срещите им, бе, че той е на път да се възстанови.
Безплодните усилия й носеха само разочарование. И въпреки това, колкото и да бе странно, в разследването имаше нещо вълнуващо и очарователно. Именно за подобна дейност бе обучавана преди години, когато Палпатин я подготвяше да бъде негов таен агент. Още тогава това я привличаше и интригуваше. Само дето сега усещането бе още по-хубаво. Нямаше и следа от потискащата атмосфера на безнадеждност, която бе обичайна за Империята на Палпатин. На борда на „Посланик Чаф“ не се свиваха при приближаването й, не я мразеха и не се страхуваха от нея, не я приветстваха с лицемерната вежливост, кроейки да се възползват от властта й за лични цели.
Вярно, повечето чиси като че ли искрено ненавиждаха имперските войници, но това бе по-скоро презрително неуважение, породено от усещането за превъзходство в културно отношение, а не ужасна, безнадеждна омраза, каквато показваха потъпканите под ботуша на Империята народи към своите господари. Фел се разхождаше из кораба с високо вдигната глава, но не с арогантността на имперски генерал и пълководец, а с искрена гордост от постиженията на Империята на ръката. Същата гордост се долавяше у Хан и Лея, у пилотите от „Червения ескадрон“ или дори у самия Люк.
И докато наблюдаваше и анализираше всичко това, нямаше как да не го сравни със съвсем различното усещане за живота в Новата република — караниците в Сената, отражение на стотиците противоречия и сблъсъци между съседни звездни системи; фракциите и влиятелните групировки, чиито несекващи борби за надмощие в Корускант поглъщаха време и усилия, които можеха да бъдат вложени много по-разумно.