Выбрать главу

Палпатин бе зъл, жесток и изпълнен с омраза, особено към стотиците нехуманоидни раси под негова власт. Но не можеше да се отрече, че ефективността и редът в Империята бяха за предпочитане пред оядената бюрокрация и разядената от подкупи върхушка на Старата република.

Нямаше как да избяга от въпроса, каква щеше да бъде Империята, ако начело стояха хора като Парк и Фел вместо Палпатин. Какъв щеше да бъде резултатът от реда и ефективността, ако бе управлявана от нехуманоид като Траун?

И неведнъж нощем, докато лежеше до Люк в тъмнината, тя се питаше какво ли би било да служи на една такава Империя.

Какво ли ще е да служи на една такава Империя?

Една вечер, когато въпросите и тревогите отново гонеха съня от очите й, предавателят на стената избръмча. Люк се извъртя и натисна копчето.

— Да?

— Говори аристокра Формби. Пригответе се.

— За какво? — обади се Мара. — Някакви проблеми?

— Спокойно, всичко е наред — успокои я Формби. — Пристигнахме.

* * *

— Ето — аристокра посочи главния екран. — Там вдясно. Виждате ли?

— Да… — Люк се взря в образа. Блестящият в миналото корпус бе почернял и набразден от множество лазерни и торпедни изстрели. Крайцерът се бе стоварил на билото на стръмен хълм и сякаш едва се крепеше да не се спусне надолу по склона.

„Посланик Чаф“ закръжи към повърхността и при следващия спираловиден заход Люк разбра защо крайцерът се е задържал на билото. От носа и кърмата излизаха пилони, губеха се навътре в хълма и се свързваха под малък ъгъл с друг кораб, погребан в чакъла в подножието. По средата на пилоните нагоре и надолу се отделяха извити тръби, съединяваха се и изчезваха под повърхността.

— Това ли е „Изходящ полет“? — попита тихо Формби.

Люк кимна. Корабът наистина бе крайцер, дълъг шестстотин метра, въоръжен със страховити турболазерни оръдия, предназначен да пренася близо двайсет хиляди души на борда си.

Но вече не ставаше за нищо. За миг Люк бе връхлетян от усещане за остра болка за хората на борда на кораба, които бяха загинали при сблъсъка с астероида.

— Така ми се струва — каза той. — Поне отговаря на описанията.

— Двигателите изглеждат почти невредими — отбеляза Мара. Гласът й бе спокоен, почти равнодушен, но Люк усещаше болката и вълнението зад думите й. — Турболазерните оръдия и щитовете са пострадали доста, но като цяло не е зле. Един основен ремонт — и ще е готов за полет.

— Този на повърхността е с работещи животоподдържащи системи — съгласи се Формби. — Сензорите долавят кислород, топлина и източник на електричество. Корабът в подножието обаче изглежда напълно мъртъв.

— Нищо чудно — промърмори Люк. — Свързващите пилони между двата са прекъснати на десетина места.

— А къде са останалите? — попита Джинзлър. — Доколкото разбрах, „Изходящ полет“ се е състоял от шест крайцера.

— Останалите сигурно са под земята — отвърна Фел.

— Под земята ли? — повтори изненадано Биърш. — Тези кораби могат да пътуват и под земята?

— Не, разбира се — отговори Формби. — Вероятно са погребани под… — изсъска замислено. — Не се сещам за точната дума. Камъните в долината между хълмовете.

— Сипея? — подсказа Люк. — Морените?

— Сипея, ако не се лъжа. Радарите показват, че под камъните има метал.

— Знаете ли в какво състояние са? — попита Джинзлър.

— Радарите ни не са толкова добри — поклати глава Формби. — Ще трябва да слезем в самите крайцери.

— Стига свързващите пилони да са в добро състояние — изтъкна Люк. — Тогава ще можем да вървим по тях от кораб в кораб. В противен случай ще се наложи да копаем.

— Не знам дали си заслужава усилията — обади се Фел.

— Не спирам да се чудя как са попаднали тук — намеси се Мара.

— И за нас остава загадка — призна аристокра. — Вероятно Траун ги е докарал тук, сигурно е възнамерявал някой ден да се върне и да ги проучи. Но нямаме никакви доказателства.

— Не, мен ме озадачава по-скоро начинът, по който е направено. Споменахте, че той е командвал малък щурмови отряд по онова време. Всеки младши офицер от флотата на чисите ли знае маршрутите през Редута?

— Нищо подобно. Вероятно му се е наложило да потърси данните в секретните информационни бази.

— Типично за Траун — отбеляза Фел. — Информацията бе неговата страст.