В този миг тя разбра, че той не бе излъгал за сестра си. Лорана Джинзлър наистина е била на борда на „Изходящ полет“.
Възможно ли бе да е жива? Дали на тази мисъл не се дължеше емоционалното земетресение в душата му?
— Корабът може и да е мъртъв, посланик, но не всички хора на борда са загинали с него.
— Е, това доста усложнява нещата — Фел се опитваше да запази гласа си равен, но без особен успех.
— Така е — присви замислено очи Формби. — Страшно ги усложнява…
Мара се извърна към Люк:
— Какво ще кажеш да ги оставим да обсъждат дипломатическите последици, а ние да отидем да проверим как стоят нещата?
Номерът свърши работа.
— Не, не — настоятелно ги спря Формби, отърсвайки се от замислеността си. — Не може да отидете сами.
— В никакъв случай — съгласи се Драск и махна на знаменосеца: — Върни се на „Посланик Чаф“ и предай на капитан Брасталшибарку да обяви тревога. Веднага да прати три ескадрона…
— Почакайте малко — прекъсна го Люк. — Не може да свалите толкова войници тук.
— Този кораб все още е собственост на Чиското господство — изгледа го намръщено Драск. — Ще правя каквото си поискам.
— Не оспорвам правото ви да вземате решения. Просто се тревожа как ще реагират оцелелите, ако видят към тях да се задават въоръжени чиси.
— Прав е — призна неохотно Формби. — Едва ли са забравили, че точно щурмови отряд на чиската флота е унищожила корабите им.
— И затова няма да посмеят да направят нищо и ще имаме време да поговорим с тях и да ги уверим в добрите си намерения — отвърна раздразнено Драск. — Няколко минути напрежение едва ли е толкова висока цена.
— Не ме тревожи как биха се почувствали — обясни Люк. — По-скоро се питах какво биха направили, ако видят изпълнен с чиски войници коридор. Особено предвид на случилото се миналия път, когато са се сблъскали с въоръжени чиси.
— Господарят Миттраунуруодо не е изпратил войници на борда — каза Драск. — За подобно нещо не се споменава никъде в архивите.
— Но няма как да не са видели някой със синя кожа и червени очи — изтъкна Мара. — Независимо дали е бил самият Траун или негов пратеник. Освен ако не смятате, че той ги е нападнал, без дори да им предложи възможността да се предадат?
Драск ядосано се извърна към нея и изръмжа:
— Нищо подобно! Дори Миттраунуруодо не би постъпил така!
— Прав сте. Те много добре знаят кой е врагът им, и са имали на разположение петдесет години, за да се подготвят за отбрана.
— И както командир Фел посочи, крайцерите са бойни кораби — добави Люк.
За момент настъпи тишина, всички обмисляха ситуацията.
— И какво предлагате? — попита Формби.
— Мара вече го каза: аз и тя да отидем при тях. Сами.
— Не — примоли се Биърш. — Не бива да ни оставяте! Ние искахме да изразим почитта си пред паметта на тези смели хора. А сега, след като са живи…
— Ще ви отведем долу по-късно — успокои го Мара. — След като им обясним какво е положението…
— Не! — прекъсна я раздразнено джеронецът. — Не бива да ни оставяте.
— Планът ви е неприемлив и за нас — намеси се Драск. — Разбирам защо не желаете да повикам още войници. Но поне аз и аристокра Чаформбинтрано трябва да присъстваме на първата среща с оцелелите. А аристокра се нуждае от въоръжен ескорт.
— Тук са моите щурмоваци, генерале — обади се Фел. — Те могат да се справят срещу всяка опасност.
— Помощта ви е добре дошла, но не е достатъчна — отвърна намусено Драск. — Ще повикам най-малко трима чиси — погледна предизвикателно Люк: — Имате ли нещо против това, джедай?
— Не — предаде се Люк. — Трима чиси са добре. Да разбирам, че и вие идвате с нас, посланик?
— Естествено — кимна категорично Джинзлър. Напрежението му се бе уталожило, но все още не го бе напуснало напълно.
— Моята… Моето правителство на Корускант го изисква.
— В такъв случай всички сме съгласни — отбеляза Фел. — Добре. Да не губим време.
— След петдесет години чакане едва ли още няколко минути ще са от значение — обади се кисело Драск. Обърна се към знаменосеца, който бе спрял на няколко крачки встрани и очакваше заповеди. — Върни се на „Посланик Чаф“ и обяви тревога. Почетната стража да дойде тук. Да бъдат в готовност, ако ни потрябва незабавна помощ.
Блестящите очи предизвикателно обиколиха всички — дали някой нямаше да оспори заповедите му. Не се обади никой.
— Много добре — кимна Формби. — В такъв случай нека се върнем на „Посланик Чаф“ и да се приготвим за това пътуване към миналото — сведе поглед към тежката си роба. — А вероятно няма да е зле да се преоблечем. Среща отново тук след трийсет минути.