Първият етап от пътуването мина доста спокойно. Крайцерът приличаше на голяма гробница, голата метална палуба и сивкавите стени отразяваха бледото аварийно осветление и лъчите на фенерчетата в ръцете им. Но поне коридорите не бяха задръстени с боклуци и отломки. Преминаха покрай различни помещения, някои от тях бяха толкова големи, че лъчите на фенерчетата се топяха в тъмнината, а стъпките им отекваха зловещо в далечните стени и тавани. Повечето зали бяха пълни с неизползвано оборудване и прашни панели. От време на време попадаха на каюти с редици празни койки и разпилени лични вещи край тях.
Мара и Люк вървяха най-отпред, наострили сетивата си към тъмнината, където не достигаха лъчите на фенерчетата. Мара беше неспокойна, глождеше я въпросът, как точно се бе получила подредбата на делегацията. Разбира се, тя и Люк бяха най-подходящите да застанат начело и тя нямаше нищо против това, че Драск, Формби и Джинзлър вървяха след тях.
Следваха Фел, Фийса и един щурмовак, а зад тях идваха джеронците. Накрая съвсем безшумно въпреки броните вървяха другите трима щурмоваци.
Колкото повече мислеше, толкова повече се притесняваше. Опитът й диктуваше да остави Фел и четиримата щурмоваци най-отзад, за да действат като ариергард в случай на опасност. А ако Фел настояваше един от хората му да е отделно, то мястото му бе отпред, точно след нея и Люк, където спокойно можеше да стреля, без да се тревожи за Джинзлър и двамата високопоставени чиси.
На два пъти бе на крачка да заповяда да спрат, за да преподреди групата. Но и двата пъти нещо я спираше и накрая се отказа. Фел бе излязъл от военното училище съвсем наскоро и бе възможно тактиците на Империята на ръката да са излезли с по-ефективна доктрина от тази, която тя познаваше.
След първите петдесетина метра пътят стана по-труден. Разкъсана метална обшивка, съборени преградни стени и извити колони препречваха коридора и блокираха достъпа до някои помещения и странични входове.
— Какво се е случило тук? — прошепна Фийса, докато Люк внимателно придържаше настрани увиснали проводници, покрити с разтопена броня.
— Стигнахме до тази част на кораба, където са се намирали турболазерните оръдия — отвърна Фел. — Мара каза, че огневите гнезда са били почти напълно унищожени. Те са били първостепенната цел на Траун.
— И той се е справил прекрасно, както се вижда — отбеляза Формби. — Защо дроидите по поддръжката не са ремонтирали този отсек?
— Не са достатъчни, за да се справят сами с толкова големи разрушения. А оцелелите хора явно са решили, че не си заслужава труда сами да разчистват.
— Или е било опасно — добави Драск. — Тук активните звезди са много и са силни, затова и радиацията е по-висока.
— В такъв случай ние в опасност ли сме? — попита изплашено Биърш.
— Само ако се задържим прекалено дълго — увери го Люк.
— Корпусът е достатъчно дебел, за да спре по-голямата част от вредните лъчения. За появата на отрицателни ефекти е необходимо да останете тук месеци или дори години.
— Това вероятно обяснява защо са решили да живеят в погребания под земята крайцер — изтъкна Мара. — Камъните и пръстта ще спрат това, което е успяло да си пробие път през корпуса.
— Или пък другите крайцери не са чак толкова пострадали — обади се Фел.
Скайуокър сви рамене:
— Скоро ще разберем.
— Към погребаните кораби ли отиваме? — попита Джинзлър.
— Там са оцелелите — обясни Люк. — Но преди да потърсим път надолу, предлагам да се качим няколко нива до командния мостик. Ако не е напълно унищожен, може да открием записи и да разберем какво точно се е случило.
Биърш издаде приглушен свирещ звук в гърлото си.
— Нима мислите, че имаме някакъв шанс? — попита той мрачно. — Тук виждаме колко целенасочено си е свършил работата Траун.
— Траун никога не е унищожавал повече от абсолютно необходимото — възрази Фел. — Не ми се вярва да е поразил командния мостик, ако е сметнал за нужно само да повреди генераторите на щита и турболазерните оръдия.
Джинзлър извърна глава:
— Какви ги говорите? Как така „Ако е сметнал за нужно“? За какво изобщо му е трябвало да унищожава „Изходящ полет“?
— Имал си е основателни причини — настоя Фел.
— Имал е основателни причини да убива цивилни? — извика Джинзлър. — Мъже, жени и деца, които на никого не са сторили зло? Или сигурно просто си е търсил удобна мишена за учение и те просто са се случили наблизо? И вие — обърна се той към Формби и Драск, — вие, чисите, защо не сте го спрели?
— Достатъчно, посланик — намеси се Мара. Формби вече бе признал, че чисите носят вина за случилото се. Не беше нужно да им се натяква непрекъснато. — Нека оставим миналото. Не бива да се изравят стари истории.