— Не бива ли? — попита рязко Джинзлър.
— Да — намеси се категорично Люк. — Соченето с пръст и вменяването на грехове няма да доведат до нищо. Дайте да намерим оцелелите и да видим с какво можем да им помогнем.
— Да, прав сте — прошепна Джинзлър. — Разбира се. Извинявам се. Просто…
— Някой се приближава към нас — обади се внезапно застаналият най-близо до Фел щурмовак и посочи с бластера разрушения сервизен коридор вдясно.
В следващия миг другите трима щурмоваци изникнаха до него, подредиха се в отбранителен полукръг и насочиха оръжията си към коридорчето.
— Спокойно — обади се Фел. — В никакъв случай не откривайте огън първи.
Вече се чуваха леки, но уверени стъпки. Мара извади лазерния меч и се присегна със Силата. Не долови нищо.
— Вероятно е дроид — каза тя.
— Що за дроид може да се провре през това коридорче? — възрази Фел.
След малко отговорът се появи под формата на нисък очукан робот, дълъг около половин метър и висок няколко сантиметра, който се търкаляше на ръждясали гъсеници.
— Куц дроид? — обади се Люк, тъй като едната от гъсеничните вериги се бе разхлабила и издаваше мекото „туп“, което звучеше като човешка стъпка. — Подочистач?
— Вероятно мете и събира дребните боклучета — Фел отстъпи назад, дроидът мина покрай краката му и се насочи към купчина изронена изолация, като оставяше след себе си едва видима следа в праха. — Част от основната почистваща система, предполагам.
— Ясно — отвърна Люк и погледна към Мара.
Тя кимна. Предвид на дебелия слой прах навсякъде не бе много вероятно групичката им да е попаднала тук точно в момента, в който чистачът тъкмо започва месечното или годишното почистване. Сигурно към дроида бяха прикрепени холокамера и предавател и той бе изпратен да наблюдава нашествениците.
Или да ги примами в някой капан.
Тя обърна гръб на дроида и огледа коридора. Беше затрупан с боклуци и отломки, но като че ли напред леко се разширяваше. Перфектно място за засада. Улови погледа на Люк и кимна нататък, той присви очи и се промъкна край нея.
— Наистина е невероятно — клатеше глава учудено Биърш и наблюдаваше как дроидът изважда тънки пипалца и започва да събира изолацията. — Значи това е дроид. И е напълно автоматизиран?
Един от щурмоваците видя как Люк изчезва зад купчина отломки, и облечената в броня гръд се надигна леко, сякаш имперският войник си поемаше дъх да заговори. Мара завъртя глава предупредително и той замълча.
— Този вероятно е свързан с централната компютърна система по поддръжката — обясни Джинзлър. — Малките дроиди обикновено нямат достатъчно капацитет, за да са с изкуствен интелект.
— Разбирам — отвърна Биърш. — Но има и такива, нали?
— Да — потвърди Джинзлър. — Протоколните дроиди и медицинските роботи например.
— А бойните дроиди и дроидеките? — попита друг джеронец. — И те ли са напълно самостоятелни?
— Някои от последните версии. Но в миналото повечето са били управлявани от централна компютърна система.
— Ужасяващо оръжие — прошепна Биърш.
— Не съвсем — обади се Фел. — Идеята за армия от дроиди се смята за доста остаряла днес, поне в Империята на ръката. А как е в Новата република, посланик Джинзлър?
— В някои системи все още се използват дроиди. Най-вече в малките колонии в развиващите се светове в Дивия космос, където хората се нуждаят от нощна охрана срещу хищниците.
Биърш потрепери:
— Такава невероятна мощ в ръцете ви и въпреки това не я използвате…
— Вече не се занимаваме със завладяването на нови светове, камерхер — напомни Джинзлър.
— Основното качество на добрия боец не е мощта — намеси се Фел. — Проблемът с бойните дроиди е, че са доста глупави…
Мара усети повика на съпруга си. Остави Фел да продължи лекцията си и незабележимо пое по коридора.
Люк бе спрял точно където коридорът се разширяваше.
— Какво става? — прошепна тя.
Той посочи няколко сиви кутии, подредени покрай лявата стена.
— Като че ли са сложени там скоро — отвърна той. — Дали не е някакъв капан?
Мара се присегна към Силата и бавно си пое дъх. Едва доловимите миризми на кораба изпълниха съзнанието й — прах, пластмаса, метал, ръжда… Пое си отново дъх и този път усети лекия мирис на експлозиви.
— Ако не е, то е ужасяващо добра имитация — заяви тя и изтласка миризмите от съзнанието си. — С дистанционно управление ли е според теб?
— Ти си експертът по взривовете в семейството. Но няма как да е с часовников механизъм, а и не виждам как биха се лишили от някой дроид, който да го задейства.