— Аз също — съгласи се Мара. — Надявам се, че няма да сме достатъчно глупави, за да се натресем сами в него?
— Дори ми се струва, че не сме толкова глупави изобщо да го наближим. Нека се върнем да потърсим обиколен маршрут.
— Не ми се вярва да намерим — отвърна колебливо Мара, извърна се и огледа разрушения коридор. — Централният коридор е доста пострадал, а вероятно малките са още по-зле.
— Но това се отнася само за отсека с турболазерните оръдия и генераторите на щита — отвърна Люк. — Останалата част от кораба може да е в по-добро състояние. Ако не се лъжа, това е един от четирите основни коридора в тази част на кораба. Те вървят успоредно един на друг и се съединяват при носа.
— Гледай ти — намръщи се Мара. — И откога си толкова добре запознат с вътрешната уредба на крайцерите?
— Откак с Хан си играехме на криеница с щурмоваците на „Катана“ — отвърна сухо Люк. — Човек учи бързо, когато го обстрелват отвсякъде. Ела да кажем на останалите.
Когато се появиха при групата, Фел тъкмо бе приключил с лекцията си.
— А, ето ви най-после — обади се Драск ядосано, очите му мятаха мълнии. — Къде бяхте?
— Да поразузнаем напред — успокои го Люк. — Налага се да намерим друг коридор.
Драск присви очи:
— Защо?
Люк погледна към дроида, който невинно продължаваше да събира боклуци по пода.
— Пред нас има капан. Обезвреждането му ще ни забави излишно. На десетина метра встрани има друг коридор, който можем да използваме и после да се върнем към този.
— Капан ли? — ахна Биърш. — Но защо някой би искал да ни навреди? Ние сме дошли да им благодарим.
— Но те не го знаят — напомни Скайуокър. — Не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да избегнем проблемите, докато не им го обясним.
— Има и друг начин да ги накараме да ни изслушат — обади се мрачно Драск и извади предавателя си.
— Почакайте! — спря го Фел. — Какво възнамерявате да правите?
— Да извикам подкрепление. Време е да спрем да си играем на дипломати.
— Не ни трябва подкрепление — възрази имперският офицер. — Повярвайте ми, щурмоваците са напълно достатъчни.
— Не са — настоя Драск. — Дори и да са толкова добри, колкото твърдите, не са достатъчни, за да ни защитят. Трябват ни още хора.
— Това не е много добра идея, генерале — предупреди Люк. — Ако оцелелите ни наблюдават, появата на толкова много войници може да бъде възприета като заплаха.
— Прав е — призна Формби. — Оставете войската в резерв, генерале. Ще се върнем и ще използваме предложения от майстор Скайуокър маршрут.
— Не съм съгласен с вас, но съм длъжен да се подчиня — изръмжа Драск и прибра предавателя. — Добре, майстор Скайуокър, покажете ни пътя.
Избраният от Люк страничен коридор не бе по-проходим от главния. Наистина, отломъците по пода бяха по-малко, но състоянието на стените и на таваните компенсира разликата. През няколко метра бяха нападали панели от стената и препречваха движението. Групичката се промъкваше бавно и неохотно покрай останките. Вероятно тук бе избухнало нещо по време на битката.
Отне им повече от час, за да си проправят път през първите сто и петдесет метра. Срещнаха още два поддържащи дроида, по които джеронците се прехласваха и ахкаха удивено. Беше очевидно, че някой наблюдава придвижването им.
Но поне не попаднаха на други капани. Вероятно, както Люк се бе надявал, този, който ги наблюдаваше, бе стигнал до извода, че не идват с лоши намерения. Или пък им приготвяха паметно посрещане по-навътре в кораба.
Както очакваха, след като отминаха отсека с турболазерните оръдия, разрушенията значително намаляха. След петдесетина метра коридорът си беше съвсем нормален, само дето бе потънал в прах.
— Какво е това? — попита Биърш, когато минаха през голяма зала с екрани и компютри.
— Тактическата зала за полетите — обясни Фел. — По време на битка оттук корабът координира действията си с останалите.
— Сигурно вагаарите са имали подобни зали — обади се един от джеронците. — Даже по-големи. Тяхната флотилия е била огромна.
— Да — потрепери Биърш. — Затьмни небето, когато премина над планетата ни.
— Този като че ли още работи — отбеляза Драск и се спря пред един компютър. — Дали Миттраунуруондо нарочно би пощадил това място?
— Възможно е — отвърна Фел. — Ако не се лъжа, шестте крайцера са били координирани пряко от командващия кораб и по време на битката тази зала вероятно е била празна.
— Освен ако това не е командващият кораб — обади се Джинзлър.
— А и все още не сме сигурни дали компютрите работят — добави Мара и се присегна със Силата. Като че ли някой се спотайваше пред тях. Усещането се появи и изчезна за миг, сякаш човекът се движеше.