— Сигурно си заслужава да опитаме да ги включим — намеси се Люк и погледна многозначително към Мара. Значи и той бе усетил чуждото присъствие — Какво ще кажете, командир?
Фел сбърчи чело за момент, след това схвана намека и лицето му се проясни.
— Разбира се, защо не? — съгласи се той с пресилен ентусиазъм. — Всъщност дори може да е по-лесно да намерим някакви данни от последната битка тук, отколкото на мостика. Да пробваме да включим компютъра пред вас, генерале.
Драск направи крачка назад и протегна ръка:
— Заповядайте.
— Благодаря — Фел издърпа креслото и седна. — Сегааа…
— натисна няколко бутона. Компютърът изпиука два пъти и индикаторите неохотно се върнаха към живот. — Добре, да пробваме…
Мара забеляза, че Люк вече е изчезнал. Почака всички наоколо да се съберат около Фел и се измъкна след него. Той я чакаше в коридора пред тактическата зала.
— Усети я, нали? — прошепна той.
Нея? За сестрата на Джинзлър ли говореше Люк?
— Долових нещо, но то изчезна твърде бързо — отвърна тя.
— Мислиш, че е жена ли?
— По-скоро момиче. Твърде е малка, за да бъде Лорана. Съжалявам.
— Е, не беше много вероятно — призна Мара, опитвайки се да скрие разочарованието си. — Да се опитаме да я намерим, преди да забележат, че ни няма.
— Твърде късно — обади се мрачно някой зад нея. Люк смръщи лице.
— Здравейте, генерале — поздрави тя и се обърна. В коридора стоеше Драск.
— Сигурно ни имате за пълни глупаци! — изплю той. — И вие, и командир Фел. Наистина ли смятате, че чисите могат толкова лесно да бъдат заблудени два пъти по един и същ начин?
— Простете ни — поклони се Люк. — Просто сме загрижени за безопасността ви.
— Не е необходимо да се тревожите за мен — възрази Драск.
— Не знам как е при вас, хората, но предводителите на чисите не се крият зад обикновените войници.
— Разбирам — кимна Люк. — Вероятно не се изразих добре. Загрижени сме за безопасността на аристокра.
— Така бива — изръмжа Драск. — Но позволете ми да ви напомня, че този кораб все още е собственост на чисите и оттук насетне не разрешавам нито крачка напред без мое знание.
— Разбрано. Отново ви моля да приемете извиненията ни.
— Хубаво — Драск се обърна назад. — В такъв случай нека да продължим, преди останалите да са забелязали отсъствието ни.
След около десетина метра Мара отново усети чуждото съзнание. Люк бе прав — със сигурност бе жена.
— Точно пред нас е — предупреди тя, взирайки се в останките и разпиляното оборудване.
След пет метра коридорът се разширяваше в просторна зала с отворена врата. Вътре бе пълно с екрани и командни табла.
— Тук трябва да са радарите — посочи Люк. — Искаш ли да изчакаш, докато огледаме с генерала?
Мара прехапа език, но се сдържа. Очевидно Люк се опитваше да се прави на дипломат.
— Както кажеш — отвърна тя, отстъпи назад и допря гръб в стената на коридора. Люк и Драск продължиха напред. Ръката на генерала лежеше върху чарика в колана. Стигнаха до спуснатата наполовина врата, Люк се наведе, за да се шмугне под нея, и…
— Джедай ли си? — обади се тих глас зад гърба й.
Мара се извъртя, старите бойни рефлекси не бяха закърнели и ръката й се присегна автоматично към лазерния меч. Момичето, което стоеше спокойно в коридора, бе на не повече от десет години, простичко, но чисто облечено, тъмнокестенявата й коса блестеше на светлината. Взираше се в Мара с широко отворените си сини очи.
Как, по дяволите, бе успяла да се промъкне зад гърба й, без да я усети?
Мара прочисти гърлото си:
— Да, и двамата сме джедай. Тук сме, за да ви помогнем.
— Аха — на лицето й бе изписано колебание. Помисли малко, обърна се към Драск и Люк и ги огледа внимателно. — А синьокожият? Той е наш враг.
— Никой няма да ви стори зло — увери я Драск. — Както каза джедаят, тук сме, за да ви помогнем.
— Аха — повтори момичето, гласът й бе съвсем безизразен. — Е, може да му го кажете — тя махна към нишата зад себе си: — Той ви очаква.
— И ние бихме искали да се срещнем с него — обади се Люк, макар да нямаше никаква представа, за кого говореше. Вероятно за предводителя на оцелелите. — Как се казваш?
— Евлин. Бихте ли ме последвали, моля?
— Първо трябва да се обадим на останалите — намеси се Драск и извади предавателя си.
— Нищо няма да им се случи — увери го Евлин и пристъпи в нишата. — Друг ще ги доведе след нас.
Докосна някакъв бутон. Стената на нишата се вдигна и се скри в тавана. Показа се къс коридор с врата в другия край.