— Това ме притеснява, не е в стила му. Освен ако не е изникнала някаква криза — добави тя замислено.
— Да не би някога да сме оставали без кризи? — попита сухо Люк. — Хайде, давай да прехвърлим парите по сметката на Хъксли и да изчезваме.
ГЛАВА 2
„Мечът на Джейд“ изскочи от хиперпространството, недалеч от тях вече ги очакваше яркочервеният звезден разрушител.
— Ето ги — отбеляза Люк, който пилотираше. — Какво ще кажеш?
— Улавям няколко транспортни кораба наоколо — отвърна Мара, взирайки се в екрана на радара. — По-добре да се приближим още малко, за да не могат да ни подслушват.
— Ти ли ще пилотираш или аз?
— Остави на мен.
Мара огледа набързо екраните на контролното табло, хвана лоста за управление и го наклони напред. Люк се отпусна в креслото и размърда рамене, за да разтегне уморените си мускули, докато наблюдаваше как съпругата му управлява умело кораба. Съпругата му… Думата отекна в съзнанието му и както винаги го изненада. Дори след три години брак мисълта му се струваше странна и чудата. Разбира се, за това време животът им едва ли бе протекъл както в нормално семейство. Хан и Лея, които бяха преодолявали толкова кризи в началото, поне се бяха сражавали рамо до рамо. А заради отговорностите на Люк към джедайската академия и необходимостта Мара да се оттегли постепенно от сложните дела в организацията на Талон Карде бяха останали почти толкова разделени, както и преди сватбата. Прекараните заедно моменти бяха малко и затова им се струваха още по-ценни. Едва само на два-три пъти бяха оставали сами за по-дълго — периоди, които Хан веднъж бе определил като „откраднати“.
Всъщност това бе една от причините Люк да предложи да придружи Мара при това пътуване. Разбира се, през повечето време тя бе заета с бивши и настоящи сътрудници на Карде, но между срещите прекарваха поне по няколко часа заедно. И планът му бе проработил. Поне досега.
— Сигурно си забелязал — прекъсна мислите му Мара, — че дори да пришпорим „Меча на Джейд“ до краен предел, пак не можем да стигнем до Корускант за по-малко от седмица. За каквато и криза да става въпрос, няма как да помогнем.
— Особено след като предупредих Лея, че не бива да ни безпокои за нищо на света — съгласи се Люк. — Освен ако не избухне война, разбира се. А ако не е Лея, остава само още една възможност.
— Две са — поправи го Мара. — Но се надявам, че Карде не би ни безпокоил за някаква дреболия.
— Лея и Карде са двете възможности. А коя е третата? Тя извърна за миг глава към него:
— Срещата ни е на борда на „Странстващия авантюрист“… Люк присви очи:
— Бустър!
— Точно така. А понякога Бустър се плаши и от сянката си. Предлагам да се договорим още сега, че ако става дума за нещо дребно, ще му дадем урок, преди да си тръгнем.
— Съгласен съм.
Тя се усмихна тържествуващо и се обърна отново към командното табло. Люк се извърна към илюминатора и се усмихна на звездите. Въпреки че през повечето време бяха разделени, с Мара имаха едно отличително преимущество: бяха джедаи. Двамата споделяха по-здрава мисловна и емоционална връзка, отколкото повечето двойки са способни да създадат през целия си съвместен живот. По-здрава и дълбока дори от всичко, което Люк бе преживял в обречените си взаимоотношения с Гериъл Каптисън и отдавна загубената Калиста. Никога нямаше да забрави момента, в който тази връзка се бе появила за първи път — по време на мрачния преход под крепостта на стария им враг върховния адмирал Траун на планетата Нираван. Тогава Люк си бе помислил, че това не е нищо повече от сливане на съзнанията, причинено от напрежението и връхлитащите ги опасности. Едва след края на битката, когато връзката бе останала, бе осъзнал, че тя ще остане завинаги част от живота им.
И тогава не я бе разбирал напълно. Предполагаше, че се бе появила оформена и съвършена, че през тези няколко часа ги бе свързала в перфектна хармония. Но през изминалите три години бе започнал да си дава сметка, че това не е така и че едва е докоснал същината. Съзнанието на Мара бе много по-сложно, отколкото бе предполагал. Както и неговото всъщност.
Независимо че бяха джедаи и бяха обвързани чрез Силата, тепърва им предстоеше още много да научат един за друг. Най-вероятно щяха да се учат до края на живота си. И той нямаше нищо против. При все това все още усещаше леките тръпки на несигурността. Бракът с Мара му се струваше правилната постъпка във всяко едно отношение… но някъде зад всичкото щастие и успехите им отекваше далечното ехо на разказите на Йода за старите джедаи, които бе слушал по време на обучението си на Дагоба. Разкази, които предупреждаваха джедаите да се пазят точно от такива любовни връзки.