— Елате — подкани ги тя, влезе вътре и тръгна към вратата отсреща.
Мара се намръщи. Коридорчето бе абсолютно празно, виждаха се само две врати — тази отсреща и една по средата на лявата стена. Вероятно бе оборудвано със скрити сензори за проверка на преминаващите.
А можеше и да е капан.
Дали оцелелите не бяха готови да жертват момичето? Или то щеше да се опита да изчезне през другата врата преди тях?
За сетен път мислите на Люк повтаряха нейните.
— Мара, по-добре остани тук с генерала — каза той и тръгна след Евлин с широки крачки, за да я настигне. — Той може да се обади и да предупреди останалите.
— Не! — Драск подмина Люк и тръгна пръв по коридора. — Няма да ви позволя да отидете сам.
Евлин стигна до другия край и се присегна към малък контролен панел до вратата. Мара се поколеба, присегна се със Силата към групата на Формби, но не усети страх, нито пък изненада. Това бе достатъчно, за да вземе решение. Ако всичко бе, както трябва, не беше проблем да се отделят от останалите за няколко минути, особено след като Фел и щурмоваците бяха там, за да ги охраняват. А ако беше капан, двама джедаи бяха по-добре от един.
— Може да им се обадим по пътя — обяви тя и тръгна след Драск.
Шмугна се в коридорчето в последния миг. Едва бе прекрачила прага, когато вратата се стовари зад гърба й.
— Побързайте — подкани ги Евлин.
Мара се втурна към Люк… Предупреждението от Силата закъсня с частица от секундата. Двамата с Люк едновременно посегнаха към лазерните мечове, но в този миг от тавана се спуснаха две прегради, прерязаха коридора и те се озоваха приклещени в средата.
След това подът под краката им рязко пропадна.
ГЛАВА 12
— Джедаи! — изкрещя Драск, от устата му думата прозвуча като проклятие. — Направете нещо!
В първите няколко ужасяващи секунди обаче нито един от двамата не бе способен да реагира. Люк едва пазеше равновесие. Усещаше яда на Мара, а и самият той изпитваше яд. Подът продължаваше да пропада, много по-бързо, отколкото ако ги привличаше единствено слабата гравитация на астероида. Едва сега — твърде късно — той осъзна, че са били примамени в клетка на турболифт.
Изведнъж турболифтът спря рязко и Люк отново залитна.
— Добър ден, джедаи — обади се непознат глас от контролния панел до вратата. — Добър ден, синьокожи.
— Наричаме се чиси — поправи го гордо Драск.
— Аха… Добър ден, чис. Аз съм Жорад Пресор, пазител на народа.
— Интересен начин за приветствие на мирни посетители — обади се Мара. — Няма ли да слезете и да си поговорим лице в лице?
— С кого ще разговарям, решавам единствено аз — отвърна Пресор. — За момента не възнамерявам да се срещам с вас.
— Този момент ще е доста кратък — не му остана длъжна Мара. — Нали не очаквате, че ще останем тук затворени за дълго?
— Напротив. Сега ще ви обясня. Клетката, в която се намирате, е обхваната от два еднакви по сила и обратни по посока прехващащи лъча. Ако някой от тях бъде изключен, клетката ще се разбие или в крайцера, от който тръгнахте, или в крайцера, към който отивахте. И в двата случая смъртта ви е неизбежна.
— Доста опасно е и за вас самите — предупреди Драск. — Толкова силен удар ще се отрази върху стабилността на цялата конструкция.
— Не ми се вярва. Но дори и да се случи, никой от вас няма да го разбере.
— Вярно е — призна Люк. — Предполагам, че това не е всичко?
— Знам за лазерните мечове на джедаите. При нормални обстоятелства за вас не би било проблем да прережете стените и да се измъкнете. Но не ви съветвам да опитвате. Захранващите проводници и контролните кабели за двата прехващащи лъча са плътно омотани около клетката на турболифта. Ако прережете някой от тях, с вас е свършено.
Люк и Мара се спогледаха.
— Очевидно сте обмислили добре капана си. Да не би оттук да са минали други джедаи през последните петдесет години?
— Не сме имали никакви посетители — отвърна Пресор студено. — Но винаги съм знаел, че някой ден Републиката ще ни потърси. Благоразумието ни диктуваше да вземем предохранителни мерки.
Люк поклати глава:
— Разбрали сте ни погрешно — започна той, влагайки в гласа си всичките си умения да убеждава. — Не сме дошли да търсим отмъщение. Ние…
— Не се опитвайте да се свържете с останалите — прекъсна го Пресор. — Всички честоти се заглушават. Настанете се удобно и се отдайте на прословутото джедайско търпение.
Чу се щракване и връзка прекъсна.
— Интересно — отбеляза Драск и се извърна към Люк. — Аристокра Чаформбинтрано твърди, че от всички почитат и уважават джедаите. Очевидно греши.