— Твърде много — съгласи се Люк и замислено се огледа. Отблизо металните стени изглеждаха напълно гладки, без пукнатини и драскотини. Ако похитителите им ги наблюдаваха, холокамерите и микрофоните вероятно бяха скрити в контролното табло или в ъгъла между тавана и стените, където се бяха появили пукнатини от старост. — Доста хора не харесват джедаите — продължи той и вдигна вежди към Мара. Тя кимна към контролното табло и допря длани под прав ъгъл.
Явно и тя бе стигнала до същия извод. Люк извади раничката си и я отвори.
Мара продължи с обясненията:
— Разбира се, повечето от тях са престъпници и негодници — свали собствената си раничка и започна да ровичка в нея. — Джедаите пазят мира, затова разбойниците ни ненавиждат.
— А и корумпираните политици не ни долюбват особено — добави Люк, бутна настрани храната и бутилките с вода и извади тубичка с течен кабел. Мара вече бе изкарала от медицинския пакет тубичка „Синтетична плът“, лекарство за заздравяване на рани. — Чудя се в коя категория попада Пресор.
— В нито една от тях — Мара застана в ъгъла и започна да нанася тънък слой от мехлема в ъгълчето между стената и тавана. — Може би просто не вярва, че говоренето с нас ще помогне.
— Възможно е — Люк се приближи до нея и започна да впръсва течния кабел върху лекарството, преди то да засъхне. — Поне не и тук, на територията на чисите.
— Ако изобщо знае къде се намират. Да се надяваме, че след като ги убедим в добрите си намерения, ще чуем цялата история за случилото се преди петдесет години.
В турболифта се възцари напрегната тишина. Мара стигна до ъгъла и продължи покрай следващата стена, следвана плътно от Люк. Течният кабел се втвърдяваше незабавно при контакт с въздуха и бе специално направен така, че да не полепва по никакви повърхности. А мехлемът за рани покриваше изцяло плътта и я предпазваше от замърсявания. Двете заедно представляваха съвършена бариера срещу дупките в стените и това, което се криеше зад тях.
След като приключеха със стените, нямаше да е никакъв проблем да закрият контролното табло с наметало. Ако Пресор не се намесеше, щяха да приключат за няколко минути.
Така и стана.
— Готово — обяви накрая Люк и отстъпи, за да огледа свършената работа. — Така поне няма да могат да ни наблюдават.
— Добро начало — измърмори равнодушно Драск. Очевидно изобщо не бе впечатлен. — Но това с нищо не ни помага да се измъкнем от тук. Какво ще правим сега?
— Сега — усмихна се накриво Люк — ще видите как се справят джедаите в невъзможни ситуации.
Някъде наблизо се чу рязко щракване.
— Какво беше това? — вдигна глава Фийса.
— Нещо се затвори — обади се Куката, вдигна бластера и направи няколко крачки към коридора, в който преди няколко минути бяха изчезнали Люк и Мара. — Вероятно някаква врата.
— Джедаите! — възкликна Джинзлър и се огледа. — Изчезнали са!
— Успокойте се, посланик — намеси се Формби. — Отидоха с генерал Драск на разузнаване — обърна глава към коридора. — Може би е време да се присъединим към тях.
Фел потисна недоволството си. Бе се надявал двамата джедаи да се върнат, преди останалите да забележеха отсъствието им или поне докато станеше време да продължат напред. Сега се налагаше да промени реда на движение на групичката.
— Щурмоваци, разделете се — заповяда той. — Двама отпред и двама отзад.
— Предпочитам щурмоваците да подсигуряват гърба ни, командир — спря го Формби. — А вие — той махна на тримата чиси — елате с мен.
Без да изчака отговор или възражение, той пое по коридора. Единият чис бе на няколко крачки пред него, а другите вървяха от двете му страни.
Джинзлър, Фийса и джеронците тръгнаха след Формби и Фел изскърца със зъби. Изобщо не му харесваше да се влачи последен.
— Ариергардна формация — заповяда той на щурмоваците.
Беше се замислил и замалко не се блъсна в Биърш, когато отпред внезапно изскочи русо момиче и цялата група сепнато спря.
— Здравейте — поздрави спокойно момичето, сякаш на борда на „Изходящ полет“ непознатите гости бяха ежедневие. — Дошли сте при пазителя, нали?
Формби размени поглед с Джинзлър и се обърна към нея:
— Дошли сме да помогнем на оцелелите от „Изходящ полет“. С пазителя ли трябва да се срещнем?
— Да — потвърди тя. — Елате, ще ви заведа при него. Извърна се и тръгна по коридора към радарната зала.
— Кои сте вие? — попита тя през рамо.
— Аз съм аристокра Чаформбинтрано от Петата управляваща фамилия на чисите — представи се Формби. — До мен е помощничката ми Чафийсаклео. А това — посочи към Джинзлър — е посланик Дийн Джинзлър от Новата република. Мисията ни включва представители от народа на джеронците и на Империята на ръката.