Люк застана до нея. Беше права — през дупката се виждаха не по-малко от осем различни на цвят кабела, които се пресичаха неколкократно.
— Пазителят Пресор е бил прав.
— Така е — съгласи се Мара и леко бутна едно кабелче. То поддаде на сантиметър и не помръдна повече. — Омотани са доста стегнато. Няма как да ги раздалечим и да се промъкнем между тях.
— А и защо да го правим? — обади се Драск. — Дори и да се измъкнем от кабината, пак ще сме увиснали в празното пространство в шахтата на турболифта.
— Да, но поне ще се измъкнем от прехващащите лъчи — отвърна Люк. — И ще си имаме работа единствено с нормалната гравитация на кораба, а някъде по пилона трябва да има аварийни стълби.
— Само дето не можем да стигнем дотам през тези кабели — не отстъпи Драск. — Други идеи?
— Все още не сме свършили — обади се Мара също толкова кисело. — Какво ще кажеш, Люк, да се заема ли с другата страна?
— Да — кимна той. — Най-добре се работи, като сме опрели гръб един в друг.
Мара се приближи до срещуположната стена, извади отново меча си и с деликатността на хирургически дроид започна да изрязва втори отвор.
— И какво ще постигнем с това? — попита Драск.
— Ако успеем, ще се измъкнем от тук — отвърна Люк.
— А ако не успеем — добави услужливо Мара, — поне ще умрем бързо и безболезнено.
Драск си премълча.
Наблюдател прокара индукционния измервател по пода покрай стената и се изправи.
— Е? — попита Фел.
— Захранващият кабел за горния прехващащ лъч идва отдясно — докладва щурмовакът и маркира точката с капчица „Синтетична плът“. — Очевидно корозията го е разяла, показанията му са по-високи.
— Ясно — Фел се извърна към Куката, който проверяваше вратата. — Нещо друго?
— Да, но не е кой знае колко обещаващо. Ако Наблюдател е прав за разликата в индукцията, захранващите кабели са кръстосани след затварянето на вратата.
— Така че, ако се опитаме да я разбием, ще изключим или долния, или горния прехващащ лъч?
— Вероятно и двата — отвърна сухо Наблюдател. — Поне на теория. А в действителност ще се получи известна разлика във времето и ще бъдем изстреляни нагоре или надолу.
— Хайде да не се стига дотам — измърмори Фел, не успявайки да прикрие сарказма си. Нехайното отношение на щурмоваците наистина бе само привидно. Те работеха не по-малко усърдно от него, за да намерят изход от ситуацията. — Някой да предложи нещо не толкова смъртоносно?
Настъпи тишина. Облак прочисти гърлото си:
— Не съм минал курсовете за техник като Наблюдател и Куката, но ако включим нещо друго в захранването на лъчите, тяхната сила няма ли да намалее?
Фел замислено потърка буза. Интересен въпрос.
— Наблюдател?
— Не ми се вярва — отвърна замислено щурмовакът. — А и няма как да го направим директно със захранващите кабели.
— Но може да пробваме с командните линии — предложи Куката. — Ако успеем да намалим мощността на лъчите, направо ще спуснем кабината до долу.
— Аха! — запали се Наблюдател. — Само че дали командните линии са омотани около кабината? Не ми се вярва да са толкова глупави.
— Не знам — въздъхна Фел. — Дайте да проверим.
Помещението, в което ги въведе Евлин, напомни на Джинзлър за столовата в предавателната станция на Комра: мръсна зала без илюминатори, с голи метални стени, една обикновена маса и няколко стола.
Начело на масата седеше тъмнокос мъж в средата на петдесетте с уморено набраздено лице. Беше облечен простичко като момичето.
— Добър ден — поздрави Джинзлър. Опитваше се да си припомни как се държат дипломатите от холодрамите, които бе гледал като дете. — Имам честта да се обръщам към пазителя Пресор, нали?
— Абсолютно — кимна Пресор. Погледът му обходи Фийса и джеронците, спря се за миг върху кожите от вълкодави по раменете им и се върна пак на Джинзлър. — Заповядайте, седнете.
— Благодаря — Джинзлър избра стол по средата на масата. Фийса се настани до него, а двамата джеронци, които вероятно бяха усетили, че не са добре дошли, се настаниха в другия край, колкото се може по-далеч от домакина.
— Дайте да говорим направо, посланик — поде Пресор, след като групичката зае местата си. — Преди всичко аз не ви вярвам. На нито един от вас. Пристигате изведнъж, без предупреждение и се качвате на кораба ни, без изобщо да се опитате да се свържете с нас.
— Разбирам чувствата и загрижеността ви. Но истината е, че нямахме и представа, че съществувате. Научихме го едва след като се качихме. И ако не бяха джедаите, нямаше да го узнаем, докато не се натъкнехме на Евлин.