— Аха — прошепна пазителят. — Да прескочим този въпрос за момента. Бих искал да чуя защо според вас трябва да ви позволя да се качите на нашия крайцер.
Джинзлър се усмихна леко. Репликите му звучаха познато. Вероятно и Пресор черпеше познанията си за дипломатическите преговори от същите холодрами.
— По-скоро бихте искали да попитате защо да ни запазите живота — това е въпросът, нали?
Пресор поне имаше доблестта да се изчерви.
— Вероятно сте прав — призна той намръщено. — Какво можете да ни предложите, което да си струва предателството на народа ми?
В другия край на масата Биърш се размърда. Джинзлър му хвърли кос поглед и той мълчаливо се отпусна на мястото си.
— Не знаем със сигурност какво точно ви се е случило — обърна се той отново към домакина. — Ясно е, че сте понесли неимоверни лишения. Но аз съм — ние сме — тук с надеждата да сложим край на страданията ви.
— И какво ни предлагате? Славно завръщане в Републиката?
Повечето от хората тук доброволно се включиха в експедицията именно за да избягат от това, което сега ни предлагате.
— Републиката, която сте напуснали, вече не съществува. Сега има Нова република.
— И какво, да не би караниците и пазарлъците между планетите да са изчезнали? Бюрокрацията я няма? Лидерите са мъдри, справедливи и великодушни?
Джинзлър се поколеба. Какво трябваше да отговори?
— Разбира се, че бюрокрацията е останала — поде той внимателно. — Няма правителство без администрация. И за съжаление караниците и пазарлъците все още са факт. Но вече видяхме другия вариант — управлението на единна непоклатима Империя. И повечето от нас предпочитат Републиката.
— Империя ли? — възкликна изненадано Пресор. — Кога?
— Нещата бяха назрели, когато „Изходящ полет“ напусна Корускант — Джинзлър се чудеше каква част от историята да разкрие. Целта му бе да убеди Пресор, че Новата република предлага надежда за хората му, а не да опише подробно един от най-големите политически провали в историята на галактиката. — В началото изглеждаше, че Палпатин иска само да въдвори ред и мир…
— Палпатин ли? — прекъсна го пазителят. — Върховният канцлер Палпатин?
— Същият — потвърди самозваният посланик. — Както казах, в началото той като че ли просто искаше да постегне Републиката. Едва след това, като погледне човек назад, вижда как постепенно е съсредоточавал все повече и повече власт в ръцете си.
— Интересно — промърмори Пресор. — Но да оставим миналото и да се върнем към настоящето. Все още очаквам да чуя една основателна причина да ви се доверим.
Джинзлър пое дълбоко дъх:
— Вие сте сами, на чужда територия, заобиколени от безброй опасности и изложени на смъртоносна радиация, приковани към повреден и напълно безполезен кораб.
— Не е съвсем безполезен — възрази сковано Пресор. — Благодарение на баща ми и труда на дроидите този крайцер е способен да полети.
— Защо тогава не сте излетели? — попита Джинзлър и сам си отговори. — Знам защо. Нямате представа, как да го направите — той прикова поглед в него: — Изводът е един, пазителю. Ако не ни се доверите, ако ни убиете или ни отпратите, вие и наследниците ви ще си останете тук завинаги. Устните на Пресор потръпнаха:
— Сещам се и за по-тежка участ.
— Ако ставаше въпрос само за вас, нямаше да оспорвам решението ви — Джинзлър се извърна към Евлин, която стоеше мълчаливо до вратата. — Но все пак трябва да мислите и за другите, нали?
Пресор измърмори нещо под нос.
— Е, поне едно нещо не се е променило в Новата република. Политиците и дипломатите все още нанасят удари под пояса.
Джинзлър отвори уста, но той вдигна ръка:
— Забравете. Предполагам, че играта винаги се е играела така.
— Не се опитвам да ви накарам да направите нещо против волята си — каза тихо Джинзлър. — Няма закъде да бързаме, и не е необходимо веднага да вземете някакви генерални решения. Но не бива да забравяте, че те не засягат единствено вашия живот.
Пресор не отговори. Джинзлър се вслушваше в тишината, опитвайки се да се сети какво още да добави.
— А докато мислите, бихме искали да се срещнем с останалите и да разгледаме кораба ви. Фактът, че сте оцелели след такива разрушения и несгоди, е истинско доказателство за изобретателността и упоритостта ви.
Пресор го гледаше с присвити очи, опитвайки се да реши дали молбата бе искрена, или бе поредният дипломатически номер. След това изведнъж кимна:
— Добре — бутна назад стола си и се изправи. — Заповядайте да разгледате дома ни, щом така искате.
— Ами останалите? Джедаите, аристокра Формби?
— Засега ще си останат в турболифта — Пресор заобиколи масата и се насочи към вратата. — Ако решим, че ще водим преговори с вас, ще ги освободя.