— Би било жест на добра воля да пуснете поне аристокра Формби — внимателно настоя Джинзлър. — Все пак се намирате на територията на чисите, а той е високопоставен представител на тяхното правителство. Със сигурност ще ви е нужна тяхната помощ. Пресор стисна устни.
— Вероятно — призна той неохотно. — Добре. Аристокра и хората му може да се присъединят към нас. Но джедайте ще си останат затворени. Както и войниците с броните. Не ми допадат много.
Джинзлър сведе глава:
— Благодаря, пазителю.
Ако трябваше да бъде честен, на него щурмоваците също не му харесваха. Фел можеше да си говори колкото си искаше, как Империята на ръката не е деспотичната тирания на Палпатин, и може би дори бе прав. Но Джинзлър бе живял по времето на Империята и отдавна се бе научил, че думите не струват нищо.
Пресор стигна до вратата, но на прага изведнъж се спря и се извърна.
— И още нещо… — гласът му прозвуча изкуствено небрежно. — Името ви ми е познато. Някаква връзка с джедай Лорана Джинзлър?
Сърцето на Джинзлър подскочи.
— Да — опита се да прикрие вълнението си. — Тя ми е сестра.
Пресор кимна:
— Аха — извърна се отново към изхода. — Насам, моля.
ГЛАВА 13
— Какво беше това? — извика изведнъж Драск. — Чухте ли го? Мара свали лазерния меч. Люк се присегна със Силата.
Чу се затварянето на врата, един от генераторите на прехващащите лъчи като че ли забръмча по-леко…
— Някоя от кабините на турболифта се движи — обади се Мара, наклонила глава на една страна. — Надолу, ако не се лъжа.
— Коя? — попита настойчиво Драск. — Можете ли да кажете коя?
Люк напрегнато смръщи лице. Опитваше се да достигне до съзнанията в кабината, но с всички джеронци и чиси наоколо му бе доста трудно.
— Не знам — призна той. — Мара?
— Мисля, че Джинзлър е там — отвърна тя замислено. — Но не долавям кои са другите.
Драск измърмори нещо под нос.
— Трябва да се измъкнем от тук на всяка цена! Аристокра Чаформбинтрано може да е в сериозна опасност.
— Стараем се — изтъкна Люк, опитвайки се да потисне неприятното гъделичкане в стомаха си. Дали пазителят Пресор не бе решил, че колонистите трябва да разговарят с Джинзлър? Дали планът на Джинзлър не бе такъв от самото начало — първи да установи контакт с тях?
Не, това беше нелепо. Откъде Джинзлър би могъл да знае за оцелелите?
Но все пак, дори и да не таеше пъклени кроежи, той не бе обучаван за дипломат.
— Мара? — прошепна въпросително той.
— Правя всичко възможно — отвърна тя, без да отделя върха на лазерния меч от металната стена.
Люк се намръщи, но знаеше, че няма смисъл да бързат. Ако тя докоснеше с меча си някой от захранващите кабели за прехващащите лъчи, с тях бе свършено. Смъртта им с нищо нямаше да помогне на Формби, Джинзлър и останалите. Поглади лазерния си меч и призова прословутото джедайско търпение.
Изведнъж парчето се отдели от стената. Люк се сепна и успя да го хване в последния миг, преди да се тресне в пода.
— Добре — въздъхна Мара, прибра лазерния си меч и отстъпи встрани. — Твой ред е.
— Идвам — застана до нея, присегна се със Силата и пъхна острието на меча между омотаните кабели.
— Внимателно! — обади се Драск. — Ако сбъркате кабелите…
— Спокойно — спря го Мара. — Люк знае какво прави. Люк облиза устни. Наистина знаеше, поне на теория.
Съвсем друг бе обаче въпросът, дали щеше да успее да го осъществи на практика.
Точно над лазерния меч хоризонтално минаваше червен кабел. Стисна зъби и приближи острието към него.
Не толкова близо, че да го докосва, но достатъчно, за да пробуди шестото си чувство, на което се дължаха свръхбързите джедайски рефлекси. И за частица от секундата усети внезапен натиск в стъпалата си.
— Червените кабели са за горния прехващащ лъч — обяви той, прибра меча и отстъпи назад.
— Ясно — Мара застана до дупката и отбеляза кабела с кафеникава хранителна паста. — Остана да открием другия.
Люк кимна и се приближи до първия отвор в стената. Този път избра синия кабел, включи меча и отново доближи острието до него. Нищо. Опита със зеления кабел, след това с червения, след това с още един син — резултатът си оставаше същият. Най-накрая приближи острието до раиран черно-бял кабел и за миг като че ли подът бе измъкнат изпод краката му.
— Този е — каза той и отстъпи назад. — Черно-белият.
— Добре — Мара го маркира, както бе сторила с червения. — Готови ли сме?
— По-готови няма да станем — Люк отново зае позиция срещу черно-белия раиран кабел, а Мара застана зад него с лице към червения.