— Сигурно са я използвали още през първата част на пътуването — обади се Драск и приближи фенерчето до етикета на един палет. — Не ми се вярва мнозина от екипажа да са оцелели.
— Все още не мога да проумея как изобщо някой е оцелял — отвърна Люк и насочи фенерчето към портала зад тях. В полумрака се виждаха очертанията на две врати, едната бе с човешки ръст, а другата очевидно бе за прекарване на товарите.
В този миг предавателят на колана му издаде странно пиукане. Той го извади, с периферното си зрение видя, че Мара и Драск повтарят движенията му.
От говорителя се разнесе пукот на статично напрежение и той бързо го изключи.
— Странно — изгледа го намръщено Люк. — Като че ли някой се опитваше да се свърже с нас.
— И при мен бе така — завъртя предавателя си Мара. — А при вас, генерале?
— Същото — отвърна замислено Драск. — Сякаш…
— Сякаш какво?
— Сякаш някой… не се сещам за точната дума на вашия език. Като сигнал, който се излъчва на всички вълни, за да се преодолее заглушаването.
— Нещо като широкоспектърно излъчване — кимна Мара. — И ние понякога го използваме, но обикновено в кораби или превозни средства. Не съм чувала да се прави с предаватели.
— Предавателите на чисите имат ли тази техническа възможност? — попита Люк.
Драск се поколеба.
— Някои от тях. Но тези, с които е екипирана нашата група, не са от тях.
— Нека задам въпроса по друг начин — обади се Мара. — Има ли от тези предаватели на борда на „Посланик Чаф“?
Драск извърна поглед:
— Има.
Мара и Люк се спогледаха.
— Страхотно. Значи някой е в състояние да се свърже с кораба. Само дето не сме ние.
— Може да са били оцелелите — предположи Люк, искаше му се да намери някое не толкова зловещо обяснение. — Сигурно Пресор се е опитвал да се свърже с някой от другите крайцери.
Мара поклати глава:
— Предавателите на корабите са свързани по кабелен път.
— Може линиите да са се разпаднали.
— Възможно е — призна тя, но очевидно изобщо не вярваше.
За съжаление въпреки селското му простодушие и наивност на Люк също му бе трудно да повярва. Някой на борда на „Изходящ полет“ успяваше да преодолее заглушаването. Въпросът бе кой.
И какво толкова се казваше в съобщенията?
Мара сви рамене:
— Нищо не можем да направим. По-добре да се опитаме да се измъкнем от тук.
— Сега, като се замисля, сигурно не трябваше да се изненадваме толкова, че ви намираме тук — отбеляза посланик Джинзлър, когато Пресор поведе групата обратно към петата кабина на турболифта. — Обикновено хората намират начин да оцелеят и при най-лошите условия.
— Така е — отвърна безизразно Пресор и отстъпи, за да им направи път. Двамата джеронци видимо се поколебаха, преди да прекрачат вътре. Джинзлър пък изобщо не забави крачка. Явно бе доверчив, самоуверен или пълен глупак. — Макар че някой доста се постара да ни прати на оня свят.
— Аха — измърмори Джинзлър и застана до чиската в ъгъла. — Надяваме се да разберем какво точно се е случило.
— Вероятно ще ви се удаде тази възможност — отвърна пазителят, извади ключето и го пъхна в гнездото на контролното табло. — За нещастие по-голямата част от архива бе унищожена по време на нападението.
Натисна един бутон и панелът между четвъртата и петата кабина се отвори.
Тримата чиси в черни униформи реагираха като роботи — завъртяха се към внезапно появилия се отвор в стената и ръцете им се спуснаха към оръжията в кобурите. Двамата джеронци разпериха ръце и се втурнаха да прегръщат Биърш, сякаш са били разделени с години. Възрастният чис, облечен в жълто и сиво, спокойно кимна:
— Добър ден — поздрави той на основния език със странен акцент. — Аз съм аристокра Чаформбинтрано от Петата управляваща фамилия на Чиското господство. Можете да се обръщате към мен с аристокра Формби. Имам честта да разговарям с пазителя Пресор, нали?
— Точно така — отвърна на кимването Пресор. Поне можеше да се покаже културен и вежлив като посетителите. — Приветствам ви на „Изходящ полет“, аристокра Формби, и се извинявам за посрещането.
— Не е необходимо — увери го аристокра. Блестящите му очи се насочиха към чиската, която не се отделяше от Джинзлър, сякаш за да се увери, че е добре. — Предпазливостта ви е напълно разбираема.
— Пазителят Пресор ще ни отведе при хората си — обади се Джинзлър. — А след това ще обсъдим възможността за завръщането им в Новата република. Аристокра се намръщи:
— Възможността?
— Точно така — потвърди Пресор. — Изобщо не съм сигурен, че ще предпочетем да се върнем в Републиката. Или пък че изобщо ще заминем — той завъртя ключето в гнездото на командното табло.