По онова време не беше обърнал особено внимание на тези истории. Империята владееше галактиката, Дарт Вейдър дишаше във врата на бунтовническите сили и мислите на Люк бяха съсредоточени върху собственото му оцеляване и спасението на приятелите му. Когато Хан и Лея се ожениха, способностите на Лея не изглеждаха важни. Тя определено бе силна, но не бе напреднала достатъчно в обучението си, за да се нарече джедаи.
Но с Люк бе различно. Той вече бе джедаи, когато помоли Мара да се омъжи за него. Вярно, в онзи момент животът им висеше на косъм и не бе сигурно дали ще оцелеят, но това нямаше нищо общо с искреността на предложението, нито пък с дълбочината на чувствата му към нея. И въпреки тези редки моменти на колебание със сигурност бе намерил покой в решението си и в последвалата сватба.
Дали Йода не грешеше в предположенията си за взаимоотношенията между джедаите? Това бе най-лесният отговор на тревогите му. Но това би означавало, че целият джедайски орден се е оставил да бъде заблуден, което обаче не изглеждаше особено вероятно, освен ако в някакъв момент всички те не бяха изгубили способността си да усещат ясно Силата. Дали тогава тази закономерност не бе отмряла с изчезването на старите джедаи? Йода бе споменал нещо за възвръщането на равновесието в Силата, макар да не се бе впуснал в особени подробности. Дали новопоявилата се хармония не бе направила тази част от кодекса на джедаите излишна? Не знаеше отговорите на тези въпроси. Чудеше се дали някога щеше да ги намери.
— Видяха ни — обяви Мара и се облегна в креслото. — Изкараха антената и сега ще ни придърпат с лъча. Чудех се на какво разстояние могат да ни засекат радарите на звездния разрушител.
Люк се насили да се върне към настоящето.
— Макар че, като си има работа със „Странстващия авантюрист“, човек винаги трябва да е подготвен за изненади.
— Прав си — съгласи се тя. — Понякога си мисля, че целият кораб представлява една огромна предупредителна червена светлина.
— Определено е доста крещящ — Люк поклати глава. — Никога няма да успея да свикна с този цвят.
— На мен ми харесва. Особено като се има предвид откъде идва.
— Имаш предвид, че Бустър изнуди генерал Бел Иблис да го ремонтира и да го пребоядиса?
— Говорех за самата боя. Знаеш ли, че Новата република я купи от Карде?
Люк премига:
— Не може да бъде! Бел Иблис знае ли?
— Не ставай глупав! — усмихна се Мара. — Знаеш какъв е Бел Иблис. Ще получи удар, ако разбере, че Карде е изкарал някакви пари от цялата сделка. Не, Карде изработи страхотна схема и прекара доставката чрез трима посредници и фалшиви корпорации. Мисля, че дори и самият Бустър не е в течение.
— Не е, повярвай ми. Веднъж Коран спомена, че една от най-големите радости в живота на Бустър сега е да разказва как е уредил цялата работа без никаква помощ и без намеса от страна на Талон Карде. Чудя се какво ли би казал, ако разбере, че корпусът му е боядисан с боя на Талон Карде.
— Знам какво би казал самият Карде — предупреди Мара.
— Както преди, така и след като закове кожата ми на корпуса. Една от неговите най-големи радости е да гледа как Бустьр се разхожда щастливо, без да подозира за начините, по които е печелел през пиратските си години.
Люк поклати глава:
— Двамата са страхотна двойка.
— Не им го казвай — предупреди Мара. Командното табло изпищя. — Добре, да започваме. Код Паспро-девет…
Докосна няколко копчета. Чу се второ пиукане и внезапно на екрана на предавателя се появи познатото лице на Карде. Не се усмихваше.
— Мара, Люк — поздрави ги той мрачно. — Благодаря, че се отзовахте толкова бързо на поканата ми. Съжалявам, че се наложи да ви наруша програмата. Това се отнася особено за теб, Люк, знам колко трудно ти бе да намериш време за това пътуване.
— Не се тревожи — отвърна от името на двамата Мара.
— И бездруго бе започнало да ни доскучава малко. Какво става?
— Изгубих едно съобщение — започна направо бившият контрабандист. — Преди четири дни в предавателната станция в Комра е получено спешно съобщение за Скайуокър.
Люк се намръщи:
— За мен ли?
— Така твърди началникът на станцията. Само че, преди да успеят да го препратят, съобщението е изчезнало.
— Мислиш, че е било откраднато? Карде стисна устни за миг:
— Знам, че е било откраднато. Дори знаем кой го е направил, тъй като той е изчезнал заедно със съобщението. Чували ли сте някога за Дийн Джинзлър?
— Не ми звучи познато — Люк напразно напрягаше паметта си. — А на теб, Мара?