— А, не се и съмнявам — отвърна сухо Улиър.
— Аристокра Формби, представител на Чиското господство — продължи Пресор — и камерхер Биърш от народа на джеронците.
— Пъстра групичка — отбеляза Улиър, след като размени поклони с Формби и Биърш. — Разбрах, че водите със себе си и двама джедаи.
— Да — кимна Джинзлър. — Пазителят Пресор ни уведоми, че те и останалите все още са затворени.
— Останалите? — Улиър погледна въпросително към Пресор.
— Още петима, затворени в отделна клетка — потвърди пазителят. — Представители на Империята на ръката.
— Империята на ръката — повтори Улиър. — Интересно. Предполагам, посланик, че желаете и двете групи да бъдат освободени незабавно?
Пресор сдържа дъха си. Наглед въпросът бе простичък и еднозначен, но той отдавна бе престанал да се доверява на привидното, когато си имаше работа с Улиър. Дали директорът всъщност не целеше да разбере кой е начело на експедицията?
Джинзлър не отговори веднага, вероятно също бе усетил капана.
— Сигурен съм, че престоят там няма да им навреди — отвърна той предпазливо. — Ние настояваме да бъдат освободени, разбира се, но можем да започнем разговорите и без тях.
— Добре — прошепна Улиър. Очевидно Джинзлър бе преминал изпитанието. — Хубаво тогава. Заседателната зала е насам. Бихте ли ме последвали?
— Благодаря — поклони се отново Джинзлър.
Улиър се извърна и пое по коридора, следван от двамата съветници, а на няколко крачки зад тях вървяха Джинзлър и Формби. Пресор улови погледите на тримата охранители и посочи към Улиър. Ронсън и Олиет кимнаха в отговор и поеха след тримата оцелели. Чисите в черни униформи вече се бяха подредили и маршируваха в стегната войнишка крачка зад Формби, а накрая се влачеха джеронците.
— Какво начало — прошепна Пресор на Розмари. — По-добре вземи Евлин и…
Евлин бе изчезнала.
— По дяволите — изруга той под нос и се огледа. Момичето бе напред в коридора, вървеше между аристокра Формби и чисите в черни униформи. — Как го прави?
— Не знам — отвърна мрачно Розмари. — Но ако не престане, Улиър съвсем лесно ще се досети.
— Да не повярва човек — пазителят отново усети неприятни тръпки в стомаха си. — По-добре ги настигни и върви с нея.
— На срещата на съвета ли? Нямам право да присъствам.
— Напротив. Ти си представителят на колонистите на преговорите. Поне така каза Улиър.
— Това бе капан, както и въпросът, защо използваш Евлин за примамка. Като говорим за това…
— Спести си го — прекъсна я Пресор. — Виж, ако не отидеш, Евлин ще бъде сама там. Какво ще каже Улиър, като я забележи?
— Прав си — призна неохотно Розмари. — Но не е зле и ти да си там.
— Възнамерявам да…
Предавателят на колана му изненадващо изпиука. Пресор го извади.
— Странно — измърмори Трили и се приближи с предавател в ръка. — И твоят се включи, нали?
— Така ми се стори — Пресор натисна копчето. На обичайния канал се чуваше само статичното шумене от заглушаването, а на специалната командна честота цареше мълчание. — Странно.
— Още по-странното е, че видях в същия момент Джинзлър и Формби да посягат към предавателите си — посочи към отдалечаващата се групичка Трили.
Пресор се намръщи. Не беше отменил заповедта си за заглушаването, така че би трябвало всички предаватели да са абсолютно безполезни.
— Качи се горе и провери — заповяда той на Трили. — Гостите ни може да са ни приготвили някой номер.
— Слушам.
Трили се обърна, но Пресор го хвана за рамото.
— И докато си там — добави тихо пазителят, — блокирай прехващащите лъчи на турболифта.
— Добре — кимна озадачено Трили. — Страхуваш се, че някой може случайно да ги изключи?
Пресор впи поглед в отдалечаващия се Улиър. Улиър, който бе оцелял при унищожението на „Изходящ полет“ и все още носеше белезите от раните си. Улиър, който знаеше къде са затворени джедаите и имперските войници.
Улиър, който го искаше в заседателната зала, така че Пресор нямаше да има възможност да наблюдава дали някой няма да се промъкне зад гърба му до К-4 и да си поиграе с прехващащите лъчи на турболифта.
— Да — кимна той. — Или нещо подобно.
Изведнъж кабината се разклати рязко.
— Внимавайте! — извика Фел и се подпря на вибриращата стена, за да запази равновесие. Наблюдател и Куката сръчно намотаха изолационна лента около свързаните жички. — Спускайте ни бавно. Няма закъде да бързаме.
— Внимаваме — увери го Наблюдател. — Засега всичко е наред.
— Добре — кимна Фел, без да е напълно сигурен в думите си. Вибрирането като че ли нарастваше, отнякъде се чуваше ръмжене. Но пък ако номерът им се провалеше, щяха да са умрат, преди да го осъзнаят. Колко успокояващо…