— Все още ли искате да тръгнем към склада? — попита Куката.
— Ако има как да го направите.
Ако се съдеше по звука, другата кабина се бе спуснала право към крайцера под тях — в нея вероятно бяха Формби и останалите. На Фел не му се искаше да се изсипят след тях, особено ако Пресор бе подготвил някоя друга изненада за нежелани гости. По-добре беше да заобиколят кораба и да излязат отдолу.
С периферното си зрение видя как главата на Облак помръдна.
— Командир — обади се щурмовакът. — Чухте ли го?
— Кое? — наостри уши Фел.
— Предавателят ми изпиука.
— И моят — потвърди Сянка. — Сякаш някой изпраща съобщение по всички канали.
Фел се намръщи. Не бе чул нищо, но може би бръмченето бе заглушило сигнала. Предавателите на щурмоваците бяха вградени в шлемовете и затова външният шум не им пречеше толкова.
— Можете ли да установите откъде е изпратено съобщението? — попита той. — Поне посоката или разстоянието?
— Не — поклати глава Облак. — Не съм го настроил.
— Ами настрой го — сопна се Фел. Изведнъж кабината му се стори много по-малка и уязвима. — Да рискуваме и да увеличим скоростта. Предпочитам да се измъкнем от тук колкото се може по-бързо, в случай че Пресор се опитва да се свърже с хората си.
— Ами ако не е Пресор? — попита Сянка. Фел вдигна поглед към тавана:
— Тогава искам да се измъкнем от тук още по-бързо.
ГЛАВА 14
Вратата водеше към друго складово помещение, което бе напълно идентично с предишното, само дето нямаше турболифт. Тук като че ли палетите с продукти изобщо не бяха докосвани. Както и палетите в съседния склад. И в по-следващия.
— Едно е да си говорим за запаси за десет години — отбеляза Люк, докато вървяха към следващата врата към кърмата, — но съвсем друго е да ги видиш с очите си.
— И това са само част от складовете — отвърна Мара. Като гледаше редиците с палети, настръхваше. Всички тези хора — близо петдесет хиляди — бяха мъртви. Унищожени за няколко секунди.
Убити по заповед на човека, на когото тя бе служила гордо.
— Хей?
Мара разтърси глава. Люк я гледаше загрижено.
— Добре ли си?
— Да, да. Нищо ми няма.
Но не можеше да го заблуди.
— Призраци от миналото? — попита той.
Мара хвърли поглед към Драск, който се бе спрял на няколко метра от тях.
— Странно — прошепна тя. — Мислех си, че вече съм го преодоляла. Че всичко е останало зад гърба ми. Но на борда на „Посланик Чаф“ отново почувствах… Не знам, трудно ми е да го обясня.
— Беше ти добре? — подсказа Люк.
Мара обмисли думата.
— Да, вероятно може да се каже и така — съгласи се тя. — Фел и щурмоваците му изглеждат толкова по-различни от творението на Палпатин. За момент ми се струваше, че може би ще се радвам да бъда част от тяхната империя.
Люк вдигна вежди:
— Нали не смяташ сериозно да приемеш предложението на Парк да се присъединиш към Империята на ръката?
— Не, не… — Мара се поколеба. — Всъщност не съм съвсем искрена. Не бих отишла никъде без теб. Но същевременно… — поклати глава.
— Знам, знам… Новата република не е блестящ пример за управление на галактиката.
Мара изсумтя:
— Добро утро! Тези глупави конфликтчета и битчици — мислех си, че след като намерим непокътнатото копие на документа от Каамас, всичко ще заглъхне и ще бъде забравено. Но те продължават да всяват дрязги и Сенатът не прави нищо, за да ги спре.
— Не си съвсем права — укори я Люк. — Но все пак има нещо вярно в думите ти. По времето на Империята нещата бяха по-спокойни.
— Поне докато не се появихте вие, бунтовниците. И тогава пак настана бъркотия.
— Е, постарахме се — усмихна се съпругът й. Усмивката му изчезна и той сви рамене: — Човек не може да си играе с въпроса „Какво би станало, ако…“. Палпатин бе потушил регионалните конфликти, но освен това бе ограничил свободата и справедливостта, особено за нехуманоидните раси. Ако някой друг бе начело… Никога няма да го узнаем със сигурност.
— Разбирам те, но не това е въпросът. Въпросът е, че изпитах носталгия по Империята — тя посочи палетите наоколо. — И след това се изправих срещу това тук — внимателно и грижливо подредени запаси за хора, за които е знаел, че ще бъдат убити — отпусна ръка. — Тази хладнокръвна жестокост ми подейства като ритник в стомаха.
— Знам — Люк нежно стисна ръката й. — Никога не си се сблъсквала лице в лице с резултатите от политиката на Палпатин, нали?