— Не съм — въздъхна Мара. — Поне не с големите ужаси, като Алдераан. Аз се разправях с отделни лица и групички и половината от тях бяха корумпирани служители на Империята, заподозрени в злоупотреби и предателство. Не съм виждала нищо като случилото се с Камаас.
— Нормално е да се е опитвал да те предпазва от такива неща — изтъкна Люк. — В противен случай можеше да започнеш да задаваш въпроси. Той не е искал да рискува.
— Джедаи! — извика Драск.
Мара се извърна. Генералът бе стигнал до друг палет близо до вратата и бе насочил фенерчето си към някакви кашони високо до тавана.
— Елате!
— Какво става? — Люк се приближи към него.
— Тези два кашона са били преместени от другаде — посочи с фенерчето Драск.
Мара и Люк се спогледаха озадачено.
— Как така преместени? — попита Люк. — Откъде знаете?
— В предишните складове палетите бяха подредени еднакво — няколко вида храни, дрехи, резервни части, екипировка за спешни случаи и така нататък. Бяха подредени по строго определен начин в еднакви количества.
Люк погледна Мара:
— Какво ще кажеш?
— В думите му има смисъл. Ако различните стоки се подредят според очакваното потребление, можеш да ги вземаш само от едно място и да не се налага да обикаляш из различните помещения. Освен това при установяването на колония разтоварването ще е по-лесно и по-бързо.
— Аха — кимна Люк, — ясно. Оставяш на колонистите един крайцер и два склада. Не е необходимо да подбираш запасите, просто вземаш всичко от тях.
— Точно така — потвърди Мара. — И вие казвате, че тези два кашона не са си на мястото?
— Да — посочи Драск. — В кашоните има резервни части за електрозахранването и за пречистване на водата. А трябва да са хранителни продукти.
— Приемам думите ви на доверие — Люк се огледа. — Като че ли не са ги взели от тук.
— Освен ако целият склад не е бил преподреден — изтъкна Мара.
— Не е — обади се Драск. — Останалите палети са си, както трябва.
— Може би са от предишния склад — предположи Люк. — Да погледнем.
Отиде до вратата и докосна бутона за отваряне. Вратата не реагира.
— Странно — промърмори той и натисна бутона отново. Вратата пак отказа да се отвори.
— Дай да пробваме другата — предложи Мара и натисна бутона на голямата врата.
И тя не се отвори.
— Много странно — каза замислено Скайуокър. — До този момент всички врати се отваряха.
— Може би оцелелите се опитват да скрият нещо — предположи със злокобен глас Драск. — Отворете я с лазерните си мечове.
— Да не прибързваме — спря го Люк и прокара ръка по вратата. — Може да се справим и по лесния начин. Мара?
Мара извади лазерния си меч от колана:
— Готова съм.
— Добре — Люк си пое дълбоко дъх и Мара усети как той се присяга със Силата. В следващия момент вратата бавно започна да се издига със силно скърцане.
Мара бе готова. Отворът едва бе стигнал до височината на кръста, когато тя се промуши отдолу и се вмъкна в помещението с лазерен меч в ръка.
Озова се в поредния склад с обичайните палети с кашони. На пръв поглед по нищо не се различаваше от предишните четири, през които бяха минали. Тя се огледа внимателно и свали меча. Не, не беше точно същото. В средата на помещението пет-шест клетки бяха изпразнени. И в тях…
— Мара?
— Чисто е — извика тя и прибра меча. На пода до отсрещната стена видя леко извита подпорна греда. Тя се присегна със Силата, вдигна я и я пъхна под вратата, която Люк държеше отворена.
— Пробвай дали ще издържи.
Люк внимателно спусна вратата и тя се опря в гредата. Металът изскърца, но не се пречупи.
— Странно — отбеляза той, изгледа я намръщено и влезе в склада. — Не видяхме такива греди в предишните складове.
— Не си виждал и нищо подобно на това — отвърна Мара.
— Погледни.
— Склад за мебели ли е? — попита Драск и надникна над рамото му.
— Не, далеч по-интересно е — отговори Мара и тримата се приближиха до опразнените клетки. Вътре имаше изпочупени мебели и парцали. Но за нея знаците бяха недвусмислени.
— В първата клетка леглата са три — малко са изпочупени, но са толкова. В следващата е имало четири. Вероятно толкова са били и в последната.
— Това кръглото е било маса — посочи Люк. — Но не виждам столове.
— Седели са на онези ниските неща — предположи генералът.
— Точно така — съгласи се Мара. — Сигурно в парцалите и вехториите има и други парчета. А тези кутии са портативни тоалетни.
— Но в това няма никакъв смисъл! — извика Драск. — Това би означавало, че тук са живели хора, а горните нива на кораба са почти непокътнати. Защо някой би живял тук?