— Странен подход — подхвърли Мара. Фел сви рамене:
— Предполагам, досетили са се, че ако го направят по друг начин, пилоните на турболифта ще се окажат на различни места на всеки крайцер. А сега всички кораби са свързани еднакво — от дясната страна по един пилон на кърмата и един на носа; и от лявата страна по един пилон на кърмата и на носа. За екипажа е било без значение, тъй като гравитацията се променя автоматично по пътя — кабините на турболифта се завъртат, така че да се нагодят към гравитационното привличане.
— В такъв случай къде точно би трябвало да са Формби и останалите? — попита Люк.
— На петия крайцер. К-5, казано накратко. А този, на който слязохме от „Посланик Чаф“, бе К-4.
— Значи не е бил командният кораб?
— И аз така предположих в началото, но надписите по контролното табло в турболифта показаха ясно, че се намираме или на К-4, или на К-5. Предвид на ориентацията на корабите този на повърхността трябва да е К-4.
— Предполагам, че черпите сведенията си от оперативното ръководство за управление на „Изходящ полет“, с което разполагате? — попита Драск.
— С което разполагах — поправи го Фел. — За щастие изучихме подредбата на корабите, преди ръководството да бъде откраднато.
— Било е откраднато? — присви очи Драск. — Кога?
— Докато помагахме при потушаването на пожара след излитането от Крустай. Подозирам, че пожарът е бил предизвикан умишлено, за да оставим кораба си без надзор.
Драск погледна към Люк и Мара, след това се обърна отново към Фел:
— Защо не ми казахте?
Мара усети колебанието на Фел, чудеше се дали е достатъчно честен — или пък достатъчно глупав, — за да му каже, че е бил сред заподозрените и затова не е бил уведомен за кражбата. Надяваше се да го стори, реакцията на Драск щеше да е доста интересна.
За нейно разочарование имперският офицер избра по-дипломатичен подход:
— Не изглеждаше много вероятно да открием крадеца. Освен това реших, че ще е в наша полза, ако той не знае, че сме забелязали кражбата.
— И точно каква полза сте очаквали?
— Не знам — призна Фел. — Просто така си мислех.
— А, просто така сте си мислели! — ако не бяха изречени с толкова накърнено достойнство, думите на Драск щяха да прозвучат като детинско заяждане. Но от устата на чиския офицер те бяха по-скоро изблик на праведен гняв. Явно Драск бе чудесен актьор. — В бъдеще, командир Фел, ви съветвам да не мислите, когато се намирате на борда на чйски кораб. Вместо това ще докладвате за всички подобни проблеми на командващия офицер. Той ще реши какво има да му се мисли. Разбрахте ли ме?
— Напълно, генерале — отвърна Фел безизразно.
— Добре… — Драск не звучеше напълно умилостивен. — А сега ни заведете до другия турболифт, за да се върнем при аристокра Чаформбинтрано.
— Почакайте малко — намеси се Люк. — Не би ли трябвало командният кораб да е К-1?
— Така е — потвърди Фел.
— И щом крайцерите са шест, К-4 се намира в другия край на кръга?
— Абсолютно сте прав — потвърди отново Фел, смръщил чело.
— Това толкова ли е важно в момента? — обади се нетърпеливо Драск.
— Може и да е — каза Люк. — Логиката диктува, че „Изходящ полет“ е бил командван от К-1. А защо той е погребан най-дълбоко при падането на астероида?
— Интересен въпрос — кимна замислено Фел. — Вероятно са имали сериозни проблеми с управлението.
— Възможно е — кимна Люк. — А и нищо чудно да са получили неочаквана помощ.
— Аха… — за миг нетърпението на чиса бе заменено от намек за интерес. — Имате предвид затворниците ли?
— Затворниците ли? — премига Фел.
— Там е имало затвор — посочи зад гърба си Люк. — Но няма човешки останки.
— Ммм… — замислено изхъмка Фел. — Предвид на състоянието на крайцерите по време на битката нищо чудно затворниците да са се измъкнали, да са стигнали до командния мостик и да са предизвикали допълнителни проблеми.
— Може и да грешим — предупреди ги Мара. — Може затворниците да са поели командването на „Изходящ полет“ и тези, които са се опитвали да ги свалят, да са виновни за катастрофата.
— Интересно предположение — Драск отново проявяваше нетърпение. — Но всичко това е минало.
— Все пак сме тук заради него, нали? — обади се Люк.
— Сега важното е да се върнем при аристокра Чаформбинтрано — настоя генералът.
— Ще се върнем — обеща Люк. — Но първо искам да погледна К-1. Кой ще дойде с мен?
Изражението на Фел подсказваше, че му се иска да отиде, заинтригувани бяха и щурмоваците. Но раздразнението на Драск бе видимо и дипломатичността отново взе връх у имперския офицер.
— Благодаря, ние ще се включим при втората обиколка — каза той и се обърна към Драск. — Генерале, готови сме да ви придружим до К-5.