Джинзлър си пое дълбоко дъх, опита се да прогони призраците от миналото, но както обикновено те не му обърнаха внимание.
— Да вървим.
Поеха обратно през класните стаи, напред вървяха Розмари и Евлин. Пресор забеляза, че сестра му вече не притиска детето към себе си. Очевидно Розмари вече не се страхуваше толкова от госта. Той самият, както се полага на един примерен охранител, остана последен.
Пазителят вече не знаеше какво да мисли. Възпитанието и обучението му диктуваха омраза към Джинзлър и останалите или поне абсолютно недоверие към тях, думите и делата им.
А сега предпазливостта му бе разколебана. Вярно, историята на Джинзлър можеше да е лъжа от начало до края, внимателно подготвено представление, целящо да приспи подозренията и да пробуди симпатии и съжаление. Но Пресор се съмняваше в това, той познаваше хората и разказът на посланика му се струваше истински.
Но това не означаваше нищо за останалите от групата. Беше доловил скрития намек във въпроса на Евлин за политиката. Очевидно Джинзлър не бе посланик, поне не бе официално оторизиран за този пост. Братът на джедай Лорана или бе част от сложен заговор, което му се струваше все по-малко вероятно, или бе използвал фалшивия претекст, за да се включи в експедицията до „Изходящ полет“. И в двата случая логичният извод бе, че начело е водачът на чисите, Формби, а до този момент Пресор не бе успял да го разгадае какъв е. Можеше само да се надява, че точно с това се занимава в момента Улиър. Вратата към коридора се отвори, Розмари пристъпи навън и едва не се сблъска с Трили, който тичаше като обезумял.
— Извинявай — измърмори охранителят и продължи напред. В последния миг зърна Пресор и се закова намясто. — Жорад, трябва да поговорим.
Пресор погледна към Джинзлър. Не биваше да оставя самозвания посланик да обикаля сам. Но по вида на Трили ясно си личеше, че въпросът не търпи отлагане и че е най-добре да го обсъдят насаме.
— Розмари, ще придружиш ли посланика до заседателната зала? Аз ще дойда след минута.
— Разбира се — отвърна сестра му. — Насам, посланик. Тримата поеха по коридора един до друг и след малко се скриха зад ъгъла.
— Какво става?
— Отидох да блокирам командното табло на турболифта, както заповяда — докладва напрегнато Трили. — Но втората и шестата кабина вече бяха изчезнали.
Пресор изтръпна.
— Да не искаш да кажеш, че… Не, невъзможно е, щяхме да чуем трясъка от разбиването.
— И аз така мисля — съгласи се Трили. — Но след като ги няма и не са се разбили, това означава, че джедаите и имперските войници някак са успели да се измъкнат.
Пресор изсъска през зъби. Лошо. Много лошо.
— Добре… Не са тук, щяхме да ги забележим. Следователно или са се върнали на К-4, или са слезли до складовото ядро. Знаем ли къде се намират в момента кабините?
Охранителят поклати глава:
— Наложи се да изключим всички сензори, когато омотавахме кабелите. Ще трябва да отидем да ги търсим на място.
— Аха. В такъв случай прати няколко дроида да проверят пилона на турболифта. След това се свържи с Белс и Амбърсън и ги прати да блокират всички входове към К-4. Ако са се качили нагоре, вероятно ще се върнат с подкрепления.
— А ако са долу?
Пресор се намръщи. От складовото ядро имаше достъп към жилищата на К-5 и към детското отделение на К-6. И освен това…
— Мислиш ли, че знаят за затворените? — изказа на глас мислите му Трили.
— Не се сещам откъде биха могли да научат. Но все пак са джедаи. Кой знае какво знаят?
— Не можем да им позволим да стигнат дотам — каза мрачно Трили. — Ако ги намерят и ги освободят…
— Прав си. Кои са на пост днеска?
— Пери и Куинс. Да изпратя ли подкрепление?
— Кого например? — изсумтя пазителят.
— Да — въздъхна Трили. — Армията я няма.
— Даже и подобие на армия си нямаме — Пресор намръщено извъртя глава. Осветлението в преддверието на турболифта като че ли бе изгаснало. Странно. — Не можем да направим нищо друго, освен да ги предупредим. Свържи се и с техниците да внимават. И заглушаването да продължи, никакви предаватели.
— Разбрано. Нещата стават сериозни, Жорад.
Пресор огледа коридора в другата посока, освен неколцина колонисти не се виждаше никой друг.
— Знам. Много добре го знам.
ГЛАВА 16
В последните десет метра до К-1 шахтата на турболифта беше доста разкривена и разрушена. Освен това изходът бе блокиран от останки от кабина, която бе попаднала на неподходящото място в неподходящото време. Дори и с лазерните мечове трудно си пробиваха път.