— Най-накрая — въздъхна Мара, след като отряза последно парче от стената на кабината и видя нагънатите и извити от взривната вълна врати на турболифта. — Може би трябваше да пробваме турболифта на кърмата.
— Съмнявам се, че щяхме да стигнем по-бързо — отвърна Люк, застана до нея и внимателно подуши въздуха. Миришеше на застояло и кисело, но иначе бе годен за дишане. Табелката на вратата бе извъртяна наобратно, което означаваше, че кабината не е извършила обичайното си завъртане и следователно на К-1 няма гравитация. Вероятно и останалите животоподдържащи системи не работеха, а въздухът се просмукваше от обитаваните части на „Изходящ полет“. Не биваше да се бавят тук, иначе в някакъв момент щяха да изпитат кислороден глад. — Не забравяй какви развалини бяха на К-4 — напомни той, отстъпи назад и й посочи да застане пред вратата. — Предполагам, че Траун е унищожил напълно турболазерния отсек и генераторите на щита.
— Сигурно си прав — Мара умело развъртя меча и изряза отвор във вратата. — Заповядай.
Обиколката на флагманския кораб не се оказа толкова трудна, колкото Люк се бе опасявал, поне що се отнасяше до преминаването през коридорите. Беше странно да вървиш по тавана и подът да е над главата ти, а и гравитацията на астероида бе далеч по-слаба от гравитацията, с която бяха свикнали, но това не представляваше кой знае какъв проблем. Стените и подът бяха ужасно разкривени и надупчени, но придвижването не бе затруднено от отломки. От време на време се налагаше да използват лазерните мечове, за да прережат някоя подпорна греда, блокирала вратата, а на два пъти повдигаха чрез Силата тежки машини, които се бяха отделили от гнездата си и лежаха покрити с прах насред коридора. Но с повечето пречки се справяха лесно и тук-там все още функционираше аварийното осветление.
Преминаването не бе най-трудно. Най-трудното бяха телата. Разбира се, не ставаше дума за истински трупове като тези, които Люк бе виждал след тежки битки. След пет десетилетия само купчинки кости и парцали показваха къде бяха загинали хората. Понякога си личеше и как бе настъпила смъртта — счупени черепи от разлетяло се оборудване, изпепелена от лазерен изстрел кост, поражение от смъртоносен шрапнел от улучения с протонно торпедо корпус. Но вероятно повечето бяха загинали от липса на кислород или от разтърсващия удар при падането на крайцера върху астероида.
— Виж, корпусът е бил поправян — посочи Мара.
Люк проследи лъча на фенера. Заварките бяха професионални, следваха плътно пукнатините.
— Дроиди по поддръжката?
— Определено. Вероятно корпусът е бил пробит на толкова много места, че корабът се е разхерметизирал и оцелелите пътници са загинали от недостиг на кислород. Но не всички дроиди са били повредени и веднага са се заели с ремонта. За нула време са го закърпили и крайцерът е бил готов за полет.
С приближаването към командния мостик опустошенията се увеличаваха. Както и костите.
— Екипажът сигурно се е опитвал да избяга нагоре, когато Траун е взривил турболазерите и генераторите на щита — обади се Мара, докато Люк изрязваше отвор в поредната блокирана врата. — По принцип не би трябвало да има толкова много хора тук.
— Особено след като вахтените би следвало да са на командната палуба — съгласи се Люк и я изгледа внимателно:
— Как си?
— Добре съм. Защо?
— Просто се чудех. Все пак тук има повече…
— Повече доказателства за злодеянията на Палпатин и Траун?
Люк потрепери:
— Нещо такова.
— Колкото и да е странно, добре съм — Мара плъзна поглед наоколо. — Сигурно съм минала критичния момент — посочи портала пред тях, блокиран от полуотворена врата.
— Като че ли пристигнахме.
— Май си права — Люк се промуши под вратата. Помещението бе голямо, изпълнено с разпръснати кресла, изпочупени екрани и покрити с прах командни табла. — Радарната зала — обясни той, когато Мара застана до него. — Следва мостикът.
— Или поне това, което е останало от него. Въобразявам ли си, или тук пораженията от битката не са толкова големи?
— Права си — съгласи се озадачено Люк. Стените бяха поправяни само на няколко места, но въпреки това вътре цареше страхотен хаос. — Или е станало при сблъсъка с повърхността, или Траун е направил десант.
— Може и да не е Траун. Не забравяй, че според Биърш вагаарите също са участвали.
— Вярно — Люк огледа руините, изпълнен от странно усещане за празнота. — Надявах се да намерим някакви данни за джедаите от онова време, подробности за организацията им. Но сега не виждам как нещо би могло да оцелее.
— Не изглежда кой знае колко обещаващо. Но щом стигнахме дотук, защо да не надзърнем на мостика? Тази врата ли?