— Тя трябва да е — Люк пристъпи към нея, извади лазерния меч и проряза отвор.
Мостикът бе като на „Катана“, както си го спомняше отпреди тринайсет години. Само че тук бе пълно с кости, изпочупени конзоли и прах до глезените.
И бе два пъти по-къс от мостика на „Катана“.
— Е, впечатлена съм — обади се Мара. — Дори не съм чувала за толкова разрушен кораб. Експлозията при приземяването сигурно се е видяла чак от космоса.
— Въпросът е чия е била идеята да се приземят тук.
— Все още ли си мислиш за затворниците от складовото ядро?
— Не мога да ги забравя — Люк изгледа смръщено пречупения нос на кораба. Сред отломките проблясваше нещо странно. — Знаем, че са успели да избягат — продължи той, пристъпвайки внимателно напред. Нещо изхрущя под ботушите му и той потрепери. — Освен това на борда е имало осемнайсет джедаи и въпреки това Траун е успял да ги победи. Не спирам да се чудя дали няма някаква връзка.
— Може просто флотата на Траун да е била по-голяма, отколкото чисите искат да признаят — предположи Мара и се надвеси над един екран.
— Формби твърди, че е била само една щурмова част.
— Но същевременно не спира да говори за огромната вина на целия чиски народ за случилото се — възрази тя и премина към следващия екран. — Може цялата им флота да е била тук.
— Възможно е — Люк клекна сред отломките. Ето го. Неохотно се присегна и го измъкна.
В този миг замря. Не беше едно, а две. Два предмета бяха погребани сред разпръснатите кости под развалините, и двата бяха стари, но не можеха да бъдат сбъркани с нищо друго.
Мара веднага долови емоционалната му реакция.
— Какво става? — тя се приближи.
— Номер едно — Люк вдигна стария очукан лазерен меч. — И… — добави той тихо, изваждайки чиския чарик — номер две.
Мара ахна.
— Това ли е, което си мисля?
— Така ми се струва — Люк се изправи и огледа внимателно оръжието в ръката си. — Доста е стар, но моделът е същият — чиски чарик.
За момент и двамата не можеха да намерят думи. След това Мара мълчаливо протегна ръка. Люк й подаде оръжието и тя го огледа внимателно.
— Да — обяви накрая. — Виждат се чиски букви. Наистина е чарик.
— И какво прави тук? Драск твърди, че Траун не е изпращал десант на борда на крайцерите.
— А откъде би могъл Драск да знае дали е имало десант или не? Не е бил тук, нали?
— Май не — призна Люк и взе отново чарика. Странна мисъл се зараждаше в главата му…
— Не че ще разберем много от скелетите — Мара клекна и внимателно докосна костите, край които бе лежал чарикът.
— Хуманоид, но със сигурност не е човек. За съжаление това се отнася за повечето раси в галактиката.
— Включително чисите. Мара, ти прекара доста време с чисите по пътя насам. Някой от тях виждал ли е вагаари? Или техни холоси? Поне да е чувал описание?
Мара се намръщи, той усети как тя се присегна към Силата и затършува в паметта си.
— Не — поклати глава тя. — Формби спомена, че никой не ги е зървал в тази част на космоса след битката с „Изходящ полет“. Но, честно казано, не съм ги разпитвала за вагаарите.
— Е, аз веднъж попитах Биърш. Никой от неговото поколение джеронци не бе виждал вагаари.
— Което е напълно нормално, след като те са изчезнали преди петдесет години — изтъкна Мара. — Какво се опитваш да кажеш?
— На борда на „Изходящ полет“ е имало чиси. А според Биърш и Формби тук са били и вагаарите — той вдигна вежди:
— Ами ако става дума за една и съща раса?
Мара премига:
— Да не искаш да кажеш, че чисите са вагаари?
— Защо не? Или поне някаква група от чисите. Знаем колко изобретателен и хитър бе Траун. Нима за него би представлявала някаква трудност да измисли чисто нова раса?
— Би го направил в свободното си време някой мързелив следобед — призна тя. — Но каква е била целта му?
— Това е въпросът — призна Люк. — Не знам. Просто ми се струва безкрайно подозрително, че с изчезването на „Изходящ полет“ са изчезнали и вагаарите.
— Хмм… — Мара замислено се взря в празното пространство. — Няма да е зле да притиснем Формби в някое спокойно ъгълче. Крайно време е да разберем какво точно става.
— Даже закъсняхме. И трябва да го хванем насаме. Не бива Драск да е наоколо.
— Това се подразбира — Мара посочи прашните оръжия в ръцете му: — Все още ли са в изправност?
— Не знам — Люк се прицели в стената и натисна спусъка на чарика.
Не последва нищо.
— Мъртъв като Онор — пъхна го в колана, насочи настрани лазерния меч и натисна копчето.
Острието се появи с астматично съскане.