— Майсторска изработка — отбеляза той, прибра острието и внимателно огледа меча. — Чудя се дали не е на Кбаот.
— На Кбаот ли?
— Той е бил предводителят на джедаите в експедицията. Тук му е било мястото по време на нападението. Виж — той посочи копчето на дръжката. — Прилича ми на скъпоценен камък.
— Прав си — Мара се приведе да погледне отблизо. — Аметист, ако не се лъжа.
— Както кажеш — Люк прибра меча в колана. — Хайде, да приключваме тук и да се качваме при останалите. С все по-голямо нетърпение очаквам разговора с Формби.
През целия път до К-6 кабината на турболифта скърцаше заплашително, но поне спря само с едно-две разтърсвания.
— Със сигурност го използват — отбеляза Фел.
— Това го установихме още долу — отвърна кисело Драск. Фел едва сдържа езика зад зъбите си. Да, Драск наистина бе забелязал, че палетите в склада около турболифта са поизпразнени, и Фел се бе съгласил със заключението му, че поне част от К-6 е обитаем. Но това не означаваше, че не бива да изтъква допълнителни доказателства.
Вратата се отвори със скърцане. Куката пръв излезе в коридора, като шлемът му описа пълен кръг — оглеждаше района.
— Всичко е чисто — рапортува той и се отдръпна настрани, за да им направи място да излязат. — Накъде, командир?
— По най-краткия път към К-5, разбира се — изръмжа Драск, преди офицерът да успее да си отвори устата. — Нали затова сме тук.
Фел с усилие потисна гнева си. Откак се разделиха с джедаите, Драск бе направо непоносим. Дали Люк и Мара не бяха тръгнали нарочно към К-1, само и само да прехвърлят генерала на имперските войници?
— Ще стигнем и до К-5, генерале — каза той с цялото търпение, на което бе способен. — Но щом така или иначе сме тук, няма да е зле да поогледаме обстановката.
Драск изръмжа нещо нечленоразделно и накрая изплю:
— Вие не разбирате!
Фел направи няколко крачки по коридора, опитвайки се да не му обръща внимание. Играта на дипломация бързо му бе омръзнала. Трябваше колкото се може по-бързо да се добере до останалите, да предаде Драск на Формби и да сложи край на това мъчение.
В далечината, към тактическата зала на кораба, се виждаше някакво сияние, което определено бе по-силно от обичайното аварийно осветление.
— Изглежда, обитаваният район е натам — посочи той. — Щурмоваци?
Щурмоваците мълчаливо насочиха сензорите си в указаната посока.
— Данните от инфрачервените лъчи и измерването на газовете показват трийсет-четирийсет души — докладва Куката.
— Долавям и гласове — добави Облак. — Основно деца и жени. Фел се намръщи. Деца?
— Да погледнем. Драск отново изръмжа:
— Командир…
— Отиваме да погледнем, генерале — прекъсна го рязко Фел. — Ако ще спорите с мен на всяка крачка, само ще се забавим повече.
— Много добре — отвърна Драск с пламнал поглед. — Както кажете. Все пак вие командвате.
По-добре беше да не го забравя. Фел махна на щурмоваците да поемат напред. Първи тръгнаха Куката, Облак и Сянка, следвани от Фел и Драск. Последен вървеше Наблюдател. Генералът мълчеше заплашително и може би затова след не повече от стотина крачки Фел долови детски плач, писъци, женски смях и разговори. След няколко метра видяха ярко осветената зала, която вероятно преди бе служила за център за анализ на радарите на носа.
— По-спокойно — прошепна той, когато Куката наближи вратата. — Да не ги изплашим. Оставете ме да мина първи.
Куката кимна, тримата щурмоваци забавиха крачка и се отдръпнаха встрани. Фел мина покрай тях и за негово раздразнение Драск тръгна след него.
— Генерале…
— Ако възнамерявате да спорите, само ще се забавим — сопна се чисът. — Дайте да приключваме по-бързо и да вървим на К-5.
Фел стисна юмруци. Появата на непознат щеше да изплаши жените и децата, а щом зърнеха синьокож с блестящи очи, щеше да настъпи истинска паника. Стиснатата челюст на Драск обаче показваше, че спорът е излишен. Фел въздъхна и прекрачи прага.
Още от пръв поглед му стана ясно защо Облак бе доловил само женски и детски гласове — от обзавеждането и украсата личеше, че това е голямо и добре оборудвано детско отделение. Двайсетина жени лежаха на удобни на вид кревати, някои от тях бяха в напреднала бременност, а други бдяха над спящи, пълзящи и едва прохождащи бебета. Десетина деца на седем-осем годинки седяха в полукръг около възрастна жена и слушаха урок или приказка. Всички се извърнаха към него, той зърна изплашения поглед на някои от жените и в този миг от ляво се разнесоха изстрели. Фел инстинктивно се просна на пода и посегна да дръпне Драск, но откри, че бойните рефлекси на генерала са по-добри от неговите и той го е изпреварил. Реакцията на щурмоваците бе също толкова бърза — Наблюдател извика някаква команда, която Фел не долови, и щурмоваците откриха ответен огън.