— Спрете! — опита се да надвика шумотевицата Фел. — Щурмоваци, прекратете огъня!
— Не! — възрази Драск. — Нисък прикриващ огън и отстъпление към тактическата зала. Идвайте, Фел!
Имперският офицер нямаше време да се противопостави, генералът скочи, издърпа го и бързо се завтече назад под прикриващия огън на щурмоваците. Спряха до вратата на тактическата зала, Драск набързо огледа вътре, бутна Фел и скочи след него. В следващия миг щурмоваците дадоха последен залп и ги последваха.
— Докладвайте! — заповяда Фел. Чувстваше се като пълен идиот, надяваше се останалите да не забележат смущението му. За първи път попадаше под вражески огън извън пилотската кабина на изтребителя с познатия набор сензори, защитни екрани и оръжия. Усещането, че стрелят право по него, доста го бе поразтърсило. — Ранени?
— Няма поражения по броните — отвърна Наблюдател. — Зарядите на изстрелите бяха по-слаби от обикновено.
— Вероятно заради използването на един и същ тибански газ през последните петдесет години — отбеляза Фел. — Добре, да видим дали можем да стигнем до турболифта, без да влизаме в престрелка.
— Нищо подобно — възрази Драск. — Връщаме се. Челюстта на Фел увисна е няколко сантиметра.
— Какви ги говорите? Тук сме, за да им помогнем, а не да стреляме по тях.
Драск го изгледа заинтригувано:
— Интересно. Имате повече задръжки, отколкото бих очаквал у човек, обучаван под командването на господаря Миттраунуруодо. Но в тази ситуация те са излишни. Войниците там защитават нещо. Искам да разбера какво.
Фел си пое дълбоко дъх, мнението му за воинските способности на генерала падна с няколко пункта.
— Защитаваха детската градина — заобяснява той като на малко дете. — Жените и децата. Толкова ли е трудно да го разберете?
— Не сте прав! — отсече Драск. — Ако целяха защитата на детското отделение, постовете щяха да се намират между залата и турболифта.
— Може да нямат добри отбранителни позиции там.
— Минахме през най-малко три такива позиции. Аз съм пехотинец, командире. Това ми е работата.
— Прав е — обади се Наблюдател. — Всъщност позициите, от които започнаха да стрелят, не бяха много безопасни. Предполагам, че идваха отнякъде и ни видяха в движение.
Фел пристъпи до вратата и предпазливо подаде глава в коридора. Пред детското отделение се виждаха две мъжки фигури.
— Подозирам, че използват затишието, за да се доближат до нас — обади се зад него Драск.
— Да, наистина идват — потвърди Фел, преценката му за способностите на генерала се върна на предишното ниво. — Като че ли са само двама.
— В такъв случай да побързаме — притисна го Драск. — Ако се колебаем твърде дълго, престрелката ще е близо до детското отделение и ще рискуваме живота на жените и децата. А това е недопустимо.
— Смятах, че атакуването по принцип е недопустимо за чисите — измърмори под нос Фел и махна на щурмоваците да тръгват.
— Те първи откриха огън по нас — напомни му невъзмутимо Драск. — Сега можем да предприемем каквито си искаме мерки за отбрана, дори контраатака. Готови ли сте?
Имперският офицер стисна зъби:
— Готов съм. Наблюдател, разчистете пътя. Обезвредете противника, но ако е възможно, ги оставете живи.
— Слушам — отвърна щурмовакът. — Кука, Сянка, Облак! Тройно ветрило.
Куката вдигна ръка, докосна шлема и се промъкна странишком в коридора. Там веднага падна на едно коляно и откри автоматичен огън с бластера. Другите двама изчакаха половин секунда и се стрелнаха към врага.
Фел затаи дъх. След около пет секунди се чу съскането на парализираща граната и стрелбата внезапно спря.
— Чисто е — обяви Куката, изправи се и тръгна по коридора към другарите си.
Фел тихо издиша. На няколко пъти му се бе налагало да работи с щурмоваци, но никога не ги бе виждал как действат при полеви условия. Сега имаше възможност да навакса с материала.
— Да вървим, генерале.
Жените и децата се бяха сгушили в ъгъла на залата, някои от тях видимо трепереха. Фел се поколеба дали да не спре да ги успокои, но реши, че само ще ги изплаши повече, и продължи напред.
Двамата нападатели лежаха на пода. Сянка бе коленичил до тях, мереше им пулса — понякога парализиращите гранати се оказваха смъртоносни. Облак стоеше до него с насочен бластер и го охраняваше.
— Ще се оправят — обяви Сянка и се изправи. — Да им оставя ли оръжието?
Фел сведе поглед към остарелите бластери. Прибирането на оръжието на врага бе стандартна процедура. Но те не бяха дошли да се бият с оцелелите, възможно бе атаката да е била недоразумение.