— Оставате ги ей там — посочи една лавица на около метър и половина над пода. — Да не ги намерят хлапетата от детската градина.
— Слушам.
Очакваше Драск да се противопостави на решението му, но чисът премълча.
— Облак?
— Напред май няма други — докладва щурмовакът. — Но все пак разрушенията са доста и хората може да се крият сред руините.
— Да не говорим, че сред тях лесно ще ни устроят засада — отбеляза Фел.
— Точно така — съгласи се Наблюдател. — Да отидем ли да проверим?
За миг Фел се изкуши да се съгласи. Независимо колко стари бяха оръжията на колонистите, един точен изстрел щеше да е смъртоносен за него, тъй като беше без броня. Изпращането на щурмоваците на разузнаване звучеше доста разумно. Но присъствието на Драск го възпираше от подобно решение.
— Ще отидем всички — реши той.
— Както кажете. Щурмоваци, прикриваща формация.
Заседателната зала на съвета се оказа по-малка, отколкото Джинзлър бе очаквал. В средата бе поставена продълговата маса с дванайсет меки кресла, а встрани до стената бяха подредени още осем-девет. В ъглите имаше по два пиедестала със странни скулптури, а по стените висяха други образци на местното изкуство.
Начело на масата седеше Улиър, от едната му страна бе съветник Таркоса, а от другата — съветник Кийли. Срещу тях, откъм вратата, бяха Формби, Фийса и Биърш. Другите трима джеронци се бяха настанили в креслата край стената вляво и изглеждаха не по-малко потиснати от предводителя си. Тримата чиси стояха прави срещу тях. Двете групички бяха зорко наблюдавани от по един охранител.
Бяха започнали вече да разговарят или по-точно — да се карат.
— Не е достатъчно, аристокра Формби — тъкмо казваше Улиър, когато Джинзлър, Евлин и Розмари влязоха през вратата. — Действията на вашите хора ни струваха петдесет години изгнание и лишения, да не говорим за загубата на почти петдесет хиляди наши другари. Ако наистина желаете да поправите това злодеяние, ще трябва да предложите нещо повече — той вдигна поглед към Джинзлър и посочи креслото до Фийса: — Хареса ли ви обиколката, посланик?
— Да, благодаря — Джинзлър неохотно се приближи към масата. Изобщо не му се искаше да участва в разговора. За момент се поколеба дали да не се опита да измисли друго извинение, за да се измъкне.
Но вратата вече се бе затворила и останалите го гледаха очаквателно. Нямаше накъде да бяга.
Розмари и Евлин бяха в същото положение. С периферното си зрение зърна един от джеронците да става угоднически и да им предлага креслата до тримата чиси. Челото на Улиър се сбръчка злокобно, но очевидно директорът предпочете да не повдига въпроса.
— Обсъждаме размера на репарациите от страна на чиското правителство — осведоми ги той.
— Както вече ви обясних, аз не съм в състояние да поема никакви ангажименти — обади се Формби. — Не разполагам с инструкции и правомощия за настоящата ситуация. Мога да предложа единствено известно парично обезщетение от името на моята фамилия, но не и да обещая, че това ще е обвързващо за останалите.
— Но, от друга страна, Деветте управляващи фамилии се съгласиха да върнат останките от „Изходящ полет“ на Новата република — изтъкна Джинзлър. — Би трябвало да се подразбира, че ще бъдат върнати и всички колонисти.
— А сигурен ли сте, че ние бихме желали да се върнем при вас? — попита Улиър. — Какво ви кара да мислите, че бихме искали да имаме нещо общо с вас и с вашата Нова република?
— Какво искате тогава?
— Бавна и мъчителна смърт за всеки участник в нападението срещу нас — обади се рязко Таркоса. — Но аристокра Формби твърди, че за нещастие повечето от тях отдавна не са между живите. Затова бихме се съгласили и на един кораб.
Джинзлър премига:
— Кораб ли?
— Не какъв да е кораб — предупреди Улиър. — Да е голям поне колкото нашите крайцери — не, нека бъде два пъти по-голям — и да е с най-доброто съвременно оборудване.
— И с оръжия — промърмори Кийли, вперил мрачно поглед в нещо върху масата, което очевидно само той виждаше. — Много оръжия.
От колана на Джинзлър се разнесе остро пиукане. Същият звук бе чул и в преддверието на турболифта преди малко. Погледна към Биърш, но ако неговият предавател се бе обадил, джеронецът с нищо не го показваше.
— Да — съгласи се Улиър. — Много оръжия.
— Вече имате почти всичко необходимо — напомни Формби. — Според пазителя Пресор крайцерът на повърхността е готов за полет.
— Да, готов е за полет — кимна Таркоса. — Но не и за това, за което ни е необходим.