За да стигнат до кабината на турболифта, трябваше да изминат първите няколко метра в шахтата с катерене и пълзене, но на идьане си бяха направили удобни места за хващаае и стъпване, така че след няколко минути вече бяха вътре.
— Успя ли да доловиш мястото? — попита Мара, когато кабината започна бавно да се издига.
— Не — отвърна Люк. — Със сигурност е над нас, но беше твърде бързо, за да определя с точност. А ти?
Тя поклати глава:
— Единствено мога да кажа, че жертвите не бяха хора.
— Така ли? — изгледа я замислено Люк. — Интересно. И аз усетих нещо подобно, но не бях сигурен, мислех си, че присъствието на джеронците и чисите ме обърква.
— Може и да е двете. Ако са решили да стрелят по Джинзлър и Фел, едва ли ще оставят Формби и Биърш да се измъкнат.
Кабината спря в складовото ядро.
— Къде точно отиваме? — попита Мара.
— Ще се пробваме да вземем турболифта, с който Фел и щурмоваците са се качили на К-6 — извика през рамо Люк.
— С него ще стигнем до К-6 или до К-5.
— Да, ясно. Питах с кой крайцер ще започнем.
— Не знам — стигнаха до преддверието на турболифта, където се бяха разделили с имперските войници. — Фел отиде на К-6, Джинзлър и Формби вероятно са на К-5. Избирай.
Вратата на турболифта се отвори наполовина.
— Нека да е К-5 — реши Мара и влезе вътре. — Ако нещо се е объркало, по-голяма нужда от помощта ни ще имат цивилните, нищо, че тримата чиси са с тях.
— Както кажеш — Люк затвори вратата и натисна копчето за К-5.
Кабината не помръдна.
— Охо! — възкликна той и отново натисна копчето. Пак нищо.
— Страхотно — изсумтя Мара и извади предавателя. Включи го и почти веднага го изключи отново — все още ги заглушаваха. — Е, дотук с бързата помощ. Вариантите са два — да се изкачим по шахтата или да отидем да проверим дали турболифтът на кърмата все още работи.
— Или да се върнем към турболифта, в който Пресор ни бе хванал — предложи Люк. — И тъй като там прерязахме захранващите кабели за прехващащите лъчи, ще е най-лесно да се покатерим.
— А вероятно и по-безопасно — изтъкна Мара и отново отвори вратата.
— Права си — съгласи се Люк. Излязоха в преддверието на турболифта и затичаха към следващия. — Ако включат прехващащите лъчи, докато сме в шахтата, ще увиснем във въздуха като от детска катерушка.
Мара застина. Кошмарната догадка я жегна като изстрел от бластер в корема. В съзнанието й изплува корабът на джеронците, как Биърш се сбогува с останалите, докато „Посланик Чаф“ се подготвя да отлети към останките от „Изходящ полет“… И странното нещо, което я бе смутило, но упорито й бе убягвало през цялото време — образът на малкото джеронче, което триумфално размахваше червена кърпа.
— Какво става? — спря Люк. — Мара?
— По дяволите! — изруга тя и хукна покрай него. — Хайде, нямаме време за губене! По дяволите!
— Какво?!?
Тя вече бе набрала скорост. Беше толкова просто, толкова просто…
Въпреки това Мара Джейд-Скайуокър, бившата Ръка на императора, го бе пропуснала. И то защото бе вглъбена в мисли за отминалата Империя и нейното място в нея.
Вече почти бе стигнала до турболифта, когато Люк я настигна. Опита се да прогони раздразнението и да се успокои.
Но дори и джедайското търпение не бе достатъчно, за да й помогне сега. Заради нехайството й вече бяха загинали хора. Ако не побързаха, и други щяха да бъдат застигнати от същата съдба.
А може би накрая всички щяха да умрат.
Пресор и Трили спряха в тъмното преддверие на турболифта.
— Не може да бъде — огледа се невярващо пазителят. Дори и аварийното осветление бе изгаснало. — Някакви предположения за причината?
— Нямам представа — завъртя глава охранителят. — Генераторите работят нормално — техниците първо тях провериха. Просто по пътя електричеството изчезва някъде.
— Значи проблемът е в проводниците?
— Вероятно. Но това не обяснява аварийното осветление.
— Да — призна Пресор. — Изпратиха ли техници насам?
— Вече бяха тук. Качиха се на горната палуба, проверяват турболифта. Очевидно там е започнало изтичането.
Пресор потърка буза.
— Турболифтът, от който се измъкнаха джедаите и имперските войници?
— И аз първо за това се сетих. Но допреди малко нямаше никакви проблеми.
— Може да е било нещо със закъснител — предположи Пресор. — За да заличат следите си.
— Съмнявам се — поклати глава Трили. — Изглежда ми напълно излишно. Особено за джедаи.
Вентилаторът в другия край на преддверието замлъкна.