ГЛАВА 18
Фел бе стъписай, съзнанието му просто не можеше да проумее думите й. „Въплъщение на злото?“ Джедаите са въплъщение на злото?!?
— Кой ви каза, че джедаите са въплъщение на злото? Някои от тях може наистина да са били на страната на тъмната Сила, но…
Замълча. И двете жени го гледаха така, сякаш казваше на черното бяло.
— Не знаете ли? — попита по-младата. — Те ни унищожиха. Предадоха ни и ни унищожиха.
— Вие били ли сте там? Видели ли сте го с очите си? — настоя Фел. — Или просто така са ви казали?
— Командир! — обади се Драск. Имперският офицер се извърна.
— Какво?
— За момента това е без значение — отвърна спокойно генералът. — Може да се задълбочим в историята, когато аристокра и посланикът са отново под закрилата ни.
Фел недоволно стисна зъби. Но чисът бе прав.
— Разбрано — въздъхна той неохотно. — Значи просто да ги оставим тук?
— Да не би да предпочитате да ги вземам с нас?
— Не, разбира се — призна с нежелание Фел. — Просто… Да, ясно. Да се връщаме към турболифта тогава?
— Точно така — Драск изгледа с едва прикрит гняв заключената стая. — Научихме това, заради което дойдохме дотук.
Фел кимна. Не му се искаше да изоставя тези хора затворени заради някакъв налудничав мит или лична вендета. Но Драск бе прав. Щяха да се разправят с това по-късно.
— Добре, щурмоваци, заемете местата си. Връщаме се при турболифта.
Понечи да се извърне и в този миг нещо в изражението на Куката прикова вниманието му.
— Какво има? — попита той.
Ейскариецът неохотно се отърси от вглъбеността си и се върна към настоящето.
— Извинете, командир — измърмори той със странен глас. — Бях се замислил.
— За какво?
— За моя народ — Куката посочи с бластера си вратата. — И нашите поробители отвеждаха в затвора невинни хора, които не представляваха никаква опасност, и повечето от тях изчезваха безследно.
— Разбирам — офицерът прикова поглед в белия шлем на щурмовака. — Но най-добре е да открием Формби и Джинзлър и да им съобщим за тях. В такива случаи е най-разумно да оставиш дипломатите да се оправят.
— А ако те не успеят или просто не желаят да направят нещо?
Фел извърна глава към заключената врата.
— Тогава войниците се намесват — отвърна той мрачно. — Хайде, движение.
На създателите на „Изходящ полет“ очевидно изобщо не им бе хрумвала мисълта, че на някого ще му се наложи да минава през шахтата на турболифта без кабина или поне без помощта на репулсорна шейна. Вътрешните стени бяха напълно гладки, без следа от ръкохватки и стъпенки, а кабелите и проводниците бяха скрити зад защитни метални панели.
За щастие джедаите можеха да се справят и при такива обстоятелства.
— Как си? — изсумтя Люк и за пореден път се издърпа нагоре по дебелия захранващ кабел.
— Аз съм добре — отвърна Мара. — Въпросът е как си ти.
— Справям се — увери я Люк и извърна глава към нея. Ако някой ги зърнеше в този момент, щеше да види нелепа гледка: мъж се катереше по дебел проводник, яхнат на конче от жена, която седеше на раменете му като малко дете, качило се на врата на баща си, за да наблюдава парада за Деня на победата.
Но колкото и глупаво да изглеждаха, важното бе, че се справяха по-бързо, отколкото очакваха. Скриващите кабелите метални панели отдавна бяха ръждясали и можеха да бъдат махнати единствено с помощта на лазерен меч. Другият вариант бе всеки от тях да се изкачва самостоятелно по оголения до момента проводник и сам да изрязва панелите нагоре. А така Мара се концентрираше върху прецизното сваляне на панелите, а Люк можеше да посвети цялото си внимание на изкачването.
Поне докато издържаха ръцете му. Присегна се към Силата, вля нова енергия в уморените мускули и продължи напред. Добре, че не им се бе наложило да се измъкнат по този начин от капана на Пресор. Драск за нищо на света не би успял.
— Внимавай, навлизаме в поредната спирала.
— Ясно — сега Люк трябваше да стиска кабела още по-здраво. Всеки от крайцерите и складовото ядро поддържаха собствени гравитационни полета и затова шахтите на турболифта бяха направени така, че по пътя кабините да се извъртат и да пристигат на местоназначението си със съответните посоки „нагоре“ и „надолу“. За целта се преминаваше през няколко въртеливи вихрови гравитационни полета, които не представляваха особен проблем за него — вече бяха преминали през две, — стига да не попаднеше в тях неподготвен.
— Колко по-лесно щеше да бъде, ако турболифтовете не бяха в единната поддържаща система на корабите — измърмори той, усещайки как завихрянията на гравитационното поле обхващат тялото му и се опитват да го обърнат. Мара бе преустановила разрязването на металните панели с меча и се бе вкопчила в яката на Люк. — Ако в шахтата нямаше гравитация, съвсем спокойно можехме да стигнем до К-5.