И в този миг парализата, която държеше Джинзлър прикован към пода, внезапно изчезна.
Биърш стоеше сам в малко островче спокойствие, сложил ръце на кръста, и хладнокръвно наблюдаваше хаоса и кръвопролитията.
— Укротете ги! — извика Джинзлър, внезапен прилив на гняв придаде решителност на крачката, с която тръгна към джеронеца. — Укротете ги веднага! Чувате ли ме?
— Да, чувам те, човеко — притесненият смутен глас, с който Джинзлър бе свикнал на борда на кораба, внезапно бе станал груб и арогантен. — Ти си не по-малък глупак от тях. Отдръпни се или ще умреш сега вместо по-късно в студ и тъмнина.
— Ти ще умреш! — изръмжа посланикът и сви юмруци. Биърш можеше и да е по-млад, но Джинзлър бе с една глава по-висок и най-малко петнайсет килограма по-тежък, а и джеронецът не разполагаше с елемента на изненадата, благодарение на който сънародниците му бяха повалили младия охранител. Щеше да се разправи с него и да го накара да укроти ужасните животни. Ако се наложеше, щеше да го пребие до смърт.
Биърш видя решимостта в погледа му. Изражението му се промени и с неочаквана бързина бръкна в левия си ръкав. Джинзлър изтръпна и ускори крачка, трябваше да стигне до него, преди да успее да извади оръжието си.
Джеронецът бръкна в ръкава, но вместо да извади оръжие, разкъса дрехата. Ръката над китката бе покрита с нещо жълто-черно и полупрозрачно…
И изведнъж от там се разлетяха стотици гневно жужащи насекоми.
Джинзлър едва спря навреме. В първите няколко секунди насекомите летяха безцелно, но след това се подредиха в кръг и зажужаха около Биърш.
— По-спокойно, човеко — предупреди меко джеронецът. — Внимавай много. Не знам какъв е ефектът от ужилването при човека, но шострите са доста смъртоносни за другите форми на живот, срещу които сме ги използвали.
Устите му се извиха в подигравателна усмивка.
— Разбира се, ако искаш да се пробваш, заповядай.
Самоуверено му обърна гръб и се насочи към застреляния от Формби джеронец и двамата, които продължаваха да налагат охранителя. Роякът се понесе след него, сякаш насекомите бяха генетично програмирани да го смятат за свой кошер или царица.
Джинзлър предпазливо пристъпи напред, без да изпуска от поглед насекомите. Само след няколко крачки Биърш щеше да стигне до изпуснатия бластер на охранителя. Ако го вземеше, вече нищо не можеше да спре джеронците и вълкодавите им.
Но Биърш като че ли напълно бе забравил за захвърленото на пода оръжие или просто не го смяташе за важно, тъй като всички наоколо се бореха за живота си срещу вълкодавите.
Единственото изключение бе Дийн Джинзлър.
Той внимателно се насочи към бластера, искаше му се за миг да се превърне в невидим. Дори и да застреляше Биърш, роякът насекоми вероятно щеше да си отмъсти, но си заслужаваше да види как болката и смъртта изтриват самоуверената усмивка от лицето на джеронеца.
Като че ли никой не му обръщаше внимание. Още една крачка и…
— Посланик! — извика Формби.
Джинзлър извърна глава. Улиър и двамата съветници бяха обърнали масата и я влачеха към дъното на залата. Формби и Фийса бяха с тях, аристокра се олюляваше леко, от нахапаната му ръка продължаваше да шурти кръв. Вълкодавът, който го бе нападнал, лежеше на пода, кожата му бе почерняла и обгорена. Розмари и Евлин вече бяха в ъгъла, ръцете на Розмари видимо трепереха.
— Посланик! Елате насам, бързо!
— Шшт! — изсъска Джинзлър. Не виждаха ли какво се опитваше да стори?
— Посланик, по-добре идете при тях — обади се Биърш. Джинзлър се извърна. Биърш стоеше до безжизнения охранител, нехайно насочил бластера към него.
— Освен ако не предпочитате смъртта.
Джинзлър се поколеба. Ако джеронците желаеха смъртта им, никой не можеше да ги спре. Стисна юмруци, този път от безсилен гняв, и тръгна назад.
— Донесете кресла! — изкрещя Улиър. — Побързайте! Джинзлър не можеше да отдели поглед от бластера в ръката на Биърш, присегна се напосоки за някое от падналите кресла и сграбчи две. Войниците чиси лежаха мъртви на пода, вълкодавите дишаха тежко, наблюдаваха Джинзлър с немигащи очи и ближеха кървавите си лапи.
Оцелелите вече се бяха барикадирали зад масата. Веднага стана ясно за какво са им необходими креслата — Улиър и Таркоса ги подредиха като покрив над малкия триъгълник, оформен между стените и масата. Джеронците мълчаливо ги наблюдаваха.
— Влизайте — заповяда Биърш, когато и последното кресло бе поставено на място. — Бързо.
Затворниците мълчаливо се подчиниха, пропълзяха вътре през отвора между масата и стената, Улиър се вмъкна последен и го запуши с кресло.