Мара се извърна надясно, внезапно лицето й бе осветено от лъч от фенерче. Тя реагира мигновено, като се хвърли наляво, претърколи се и се изправи на крака, стискайки лазерния меч в ръка. Непознатият се опита да проследи движението й с лъча на фенерчето, но превъртането го заблуди и той я пропусна. За част от секундата тя успя да зърне тъмната фигура и оръжието в ръката й.
Първо трябваше да се погрижи за оръжието. Присегна се със Силата и извъртя дулото настрани.
За нейна изненада, вместо да се съпротивява, както биха постъпили повечето хора, мъжът извъртя китката си в същата посока и така се освободи от захвата на Силата, както би постъпил при обикновена схватка. Оръжието описа пълен кръг и отново я взе на мушка, когато лъчът освети лицето й.
— Казах да не мърдате! — извика той.
— Добър ход — поздрави го Мара, засенчвайки очи. Този път разпозна гласа. — Пазителят Пресор, ако не се лъжа?
— Хвърлете лазерния меч — заповяда Пресор. — След това се отдръпнете…
Не успя да довърши. Фенерчето се извъртя в ръката му и лъчът освети тавана. Мара премига, за да свикнат очите й отново със сумрака, и видя как бластерът изхвръква от ръката му и полита към отвора на шахтата на турболифта.
— Съжалявам — извини се Люк, който в този момент се показа от там и хвана оръжието. — Нямаме време за приказки. Нещо сериозно се е объркало.
— Така е — изръмжа Пресор и разтърка китката си. — Какво направихте с електричеството?
— Не сме ние — отвърна Мара. — Ние само се измъкнахме от кабината, в която ни бяхте хванали, и…
От колана й се разнесе пиукане.
— Явно и заглушаването е изключено — добави тя и извади предавателя.
— Мара, командир Фел — прозвуча напрегнатият глас на Джинзлър. — Чувате ли ме?
— Тук сме — Мара изгледа стреснато Люк. От предавателя долитаха викове и шум от боричкане. — Какво става?
— Намираме се в заседателната зала на съвета — Джинзлър едва успяваше да сдържи гласа си спокоен: — Биърш ни обгради с вълкодавите си и…
— По-спокойно — заговори в собствения си предавател Люк. — Какви вълкодави?
— Тези, които носеха на врата си. Не са били мъртви, а в състояние на хибернация. Те не са джеронци, а вагаари.
Пресор си пое дъх със съскане:
— Вагаари?!?
Някъде в далечината отекна трясък.
— Какво става?
— Вълкодавите се опитват да стигнат до нас. Скрили сме се зад една барикада, но не знам колко ще издържим.
— Накъде? — обърна се към Пресор Мара.
— Насам — Люк подаде на Пресор бластера. — Джинзлър, идваме.
— Внимавайте за Биърш — обади се Джинзлър. — Оставиха всички вълкодави при нас, но имат и някакви жилещи насекоми за лична защита. Може да носят и други оръжия.
— Разбрано. Някаква представа, накъде са се насочили?
— Казаха, че ще пообиколят наоколо. Възнамеряват да пуснат електрически червеи.
— Страхотно — изсумтя Люк, сега беше ясно защо е изгаснало осветлението. — Фел, чувате ли ни?
— Тук съм, Люк. Разбрахме какво е положението. Какво искате от нас?
— Ние сме на К-5. Вие къде сте?
— На К-6, по средата на десния коридор. Да се върнем ли до турболифта и да се присъединим към вас?
— Турболифтовете на носа са извън строя. Осветлението е угаснало, няма електричество, явно Биърш вече е успял да пусне електрически червеи. Пазителю, турболифтовете на кърмата в изправност ли са?
— Би трябвало — отвърна Пресор. — Блокирал съм всички подстъпи от К-4 към К-5, но на К-6 всичко би трябвало да работи.
— Чухте ли? — попита Люк.
— Чух — потвърди Фел. — Генерал Драск се опитва да се свърже с останалите чиси в „Посланик Чаф“. Ако побързаме, можем да приклещим Биърш.
— Само че турболифтовете на К-4 са блокирани — намеси се Мара. — Нали така?
— Да, поне така заповядах — кимна Пресор и включи предавателя си. — Но е по-добре да проверя. Трили?
Отговорът бе твърде тих и Мара не долови отделните думи. Пресор също снижи глас и се извърна настрани, вероятно осведомяваше човека отсреща за развоя на събитията или даваше допълнителни заповеди.
Люк срещна погледа на Мара:
— Какво ще кажеш?
— Нямаме време да измислим нещо умно. Джинзлър няма да издържи дълго. Единственият вариант е да се насочим право към заседателната зала.
— Съгласен съм. Но може поне да настъпим от различни посоки.
— Нямаме особен избор за разделянето на силите — изтъкна Мара. Пред тях по-голямата част от аварийното осветление все още функционираше. Явно електрическите червеи все още не бяха стигнали дотук. — Чисите са още на борда на „Посланик Чаф“. Кой би могъл да каже колко време ще им трябва да стигнат дотук?
— Сега ще разберем — Люк вдигна предавателя към устните си: — Фел, чухте ли въпроса?