Иначе борбата за насъщния продължаваше по същия начин. Продадохме ресторанта, защото започна да ми втръсва от бифтеците с пържени картофки, патиците с портокали и пилешкото, сготвено с вино. Вместо това купихме един нощен бар — „Кети-бар“.
В Каракас нощните барове се посещават само от мъже. Компания им правят специални момичета, които си говорят с тях, изслушват ги, обръщат по някоя и друга чашка и подтикват клиента да поръчва пиене дори ако не е много жаден. Нощният живот в Каракас коренно се различава от обикновеното всекидневие под слънцето — по-наситен е, несравнимо по-бурен и по-вълнуващ, защото всеки клиент в бара през нощта разкрива второто си лице. След като часове наред най-дисциплинирано са се натягали да демонстрират своята изрядност, сенатори, депутати, банкери, адвокати, офицери, висши функционери хукват да се разтоварят от напрежението, насъбрано през деня. В „Кети-бар“ всички сваляха маските. Зарязваха зад гърба си задължителното за пред обществото лицемерие, забравяха служебните и семейните си проблеми — робуващата на предразсъдъци буржоазна класа тук се освобождаваше от оковите си. За няколко часа всички без изключение се връщаха в младостта. Не без помощта на алкохола робите на обществените условности се превръщаха в свободни хора — веселяха се, спореха, правеха се на донжуани пред красивите момичета от бара. По-далеч от ухажване не се стигаше, защото Рита държеше нещата здраво в свои ръце и не позволяваше на нито една жена да се измъкне от заведението в работно време. Но мъжете се задоволяваха и само с компанията на момичетата, които умееха да ги изслушват (всички имаха нужда от това) и изпълваха нощите им със своята младост и красота.
Колко пъти съм виждал изненадани от зората клиенти, които внезапно осъзнават, че са останали сами в заведението (по някое време момичетата се измъкваха тихо през задния вход). Веднъж изпратих един от тях до колата му. Беше могъщ бизнесмен, който всяка сутрин отиваше в кантората си точно в девет часа. Той ме прегърна през рамото и протегна ръка към планините около Каракас, които ясно се открояваха на фона на просветляващото небе:
— Нощта свърши, Енрике, и слънцето всеки миг ще се издигне над Авила. Нощта свърши и вече няма откъде да получа глътка надежда. Всички барове са затворени, а денят ще ни върне към вечните проблеми и задължения. Работата, кантората, робското всекидневие ме очакват. Ако не бяха тези нощи, нямаше да имам сили да издържа. Нощта си отиде, Енрике, жените отлетяха по домовете си, а ние с теб останахме сами като двама стари глупаци.
Но въпреки мъчителните мигове на зазоряване и разбитите илюзии подобни клиенти винаги се връщаха, за да получат поредната порция свобода от нощта. Самият аз често се заразявах от настроението им и благодарение на тях изживях незабравими мигове, толкова различни от скучния поток на всекидневието.
Скоро станах собственик на второ заведение — „Мадригал“, после купихме и трето — „Нормандия“. Запознах се с един противник на режима — социалиста Гонзало Дюран, който беше готов денонощно да защитава интересите на всички собственици на кръчми, барове и ресторанти. Двамата с него основахме асоциация за защита на заведенията от този тип. След време ме избраха за президент на асоциацията — правехме каквото можем, за да се опазим от изнудванията на разни чиновници.
Нали не можех да стоя мирен, реших да превърна „Мадригал“ в руски бар и го прекръстих на „Ниночка“. За да му придам повече колорит, облякох един испанец от Канарските острови като казак. Казакът си имаше стара и безкрайно кротка кранта — двамата с нея играеха ролята на портиери пред бара. Клиентите толкова ги харесаха, че започнаха да дават на казака да пие. Но което е по-лошо — даваха и на коня. Конят, разбира се, не обръщаше цели чаши уиски, но обожаваше да гълта потопени в ром захарчета. С две думи, когато крантата се почерпеше, а казакът се напиеше като поляк, двамата хукваха в галоп нагоре-надолу по улицата. За зла участ барът се намираше на една от основните пътни артерии на града — булевард „Миранда“. Та представете си, как пияният казак препуска с още по-пияния си кон между колите и крещи с пълно гърло: свистене на спирачки, катастрофи, псувни и писъци. Да не говорим за живеещото наоколо гражданство, което силно недоволстваше, че го будят посред нощ. Имахме си много неприятности, но за сметка на това страхотно се забавлявахме.