— Откъде идваш?
— От провинцията.
— Харесваш ми. Защо не дойдеш с мен в хотела? Ще бъда мила с теб, пък и ще сме на топло.
Жожо се почувствал безкрайно развълнуван. Момичето му говорело такива хубави неща, а отгоре на всичко облегнало нежната си ръка върху неговата. Откриването на любовта го зашеметило. Момичето било младо и страстно. Когато се наситили един на друг, двамата седнали в леглото и запалили по цигара.
— За първи път ли лягаш с жена? — запитала тя.
— Да — признал си Жожо.
— Защо си чакал толкова дълго?
— Бях в затвора за непълнолетни.
— Дълго ли?
— Много дълго.
— И аз бях в сиропиталище. Но избягах.
— На колко години си? — попитал той.
— На шестнадесет.
— От кой квартал си?
— От Вилиет.
— А коя улица?
— Рю дьо Руен.
И Жожо бил оттам. Изведнъж се уплашил:
— Как се казваш? — изкрещял той.
— Жинет Дюбоа.
Тя била сестра му. Потресени, двамата се разплакали от срам и мъка. После всеки разказал за своите страдания. Жинет и останалите сестри водили също като неговия живот — по сиропиталища и изправителни домове. Майката току-що била излязла от санаториум. Най-голямата сестра работела в арабски бордей във Вилиет. Решили да отидат при нея.
Едва стъпили на улицата, и едно униформено ченге викнало на момичето:
— Абе, малка курво, не ти ли казах да не идваш да развратничиш в моя квартал? — Той тръгнал към тях. — Мръсна шаврантийо, този път ще те вкарам на топло!
Чашата преляла. След всичко, което бил преживял току-що, Жожо вече не знаел какво върши. Извадил ножа си с две остриета — бил си го купил за службата в армията — и го забил в сърцето на полицая. Арестували го и дванадесет „компетентни“ съдебни заседатели го осъдили на смърт, но после президентът на републиката го помилвал. Така заминал за каторга.
Е, Папийон, той успя да избяга и днес живее в големия пристанищен град Кумана. Женен е, работи като обущар и има девет деца — всички добре възпитани. Ходят на училище, а от миналата година най-големият учи в университета. Винаги, когато минавам през Кумана, се отбивам да ги видя. Не е ли това добър пример? Въпреки че, повярвай ми, той също имаше сметки за уреждане с обществото. Виждаш ли, Папийон, никакво изключение не си ти. Много от нас имаха мотиви за отмъщение. Но не знам някой да е напуснал тази страна, за да дири мъст. Имам доверие в теб, Папийон. Щом като Каракас те привлича, върви! Надявам се, че ще съумееш да оцелееш в този модерен град, без да хлътнеш в някой от неговите капани.